Употребата на канабис може да доведе до промени в епигенома на човешкия организъм, показва проучване, проведено сред над 1000 възрастни. Епигеномът функционира като набор от превключватели, които активират или деактивират гените, за да променят начина, по който функционира тялото ни.
"Наблюдавахме асоциации между кумулативната употреба на марихуана и множество епигенетични маркери във времето", казва Лифанг Хоу, лекар по превантивна медицина и епидемиолог от Медицинското училище на Северозападния университет "Файнберг".
Канабисът е често използвано вещество в Съединените щати, като 49% от хората са го опитвали поне веднъж, съобщават Хоу и екип от американски изследователи в публикувания си документ. Някои американски щати и други държави са го легализирали, но все още не разбираме напълно въздействието му върху нашето здраве.
Изследователите са проучили около 1000 възрастни, участвали в дългосрочно предишно проучване, в което са били запитани за употребата на канабис в продължение на 20 години. Участниците в изследването са предоставили кръвни проби два пъти през този период - на 15- и 20-годишна възраст. В началото на изследването, или "година 0", са били на възраст между 18 и 30 години.
С помощта на тези кръвни проби, взети в разстояние на пет години, Хоу и нейният екип разглеждат епигенетичните промени, по-специално нивата на метилиране на ДНК, при хора, които са употребявали канабис отскоро или от дълго време.
Добавянето или премахването на метилови групи от ДНК е една от най-изследваните епигенетични модификации. Без да променя геномната последователност, тя модифицира активността на гените, защото за клетките е по-трудно да четат инструкцията за употреба на генома с тези молекулярни промени на пътя им.
Факторите на околната среда и начина на живот могат да предизвикат тези промени в метилирането, които могат да се предадат на бъдещите поколения, а кръвните биомаркери могат да предоставят информация както за скорошни, така и за исторически експозиции.
"По-рано идентифицирахме асоциации между употребата на марихуана и процеса на стареене, уловени чрез метилирането на ДНК", казва Хоу.
"Искахме да продължим да проучваме дали специфични епигенетични фактори са свързани с марихуаната и дали тези фактори се отразяват на здравето."
Изчерпателните данни за употребата на канабис от участниците им позволяват да оценят кумулативната употреба във времето, както и скорошната, и да я сравнят с маркерите за ДНК метилиране в кръвта им за анализ.
Учените откриват множество маркери за ДНК метилиране в кръвните проби от 15-годишните пациенти, 22 от които са свързани с употребата на канабис наскоро, а 31 - с кумулативната употреба на канабис. В пробите, взети на 20-годишна възраст, те идентифицират 132 маркера, свързани с употребата наскоро, и 16, свързани с кумулативната употреба.
"Интересно е, че последователно идентифицирахме един маркер, който преди това е бил свързан с употребата на тютюн, което предполага потенциална обща епигенетична регулация между употребата на тютюн и марихуана”, обяснява Хоу.
Многобройни епигенетични промени, свързани с употребата на канабис, преди това са били свързани с неща като клетъчна пролиферация, хормонална сигнализация, инфекции, неврологични разстройства като шизофрения и биполярно разстройство и разстройства, свързани с употребата на вещества.
Важно е да се отбележи, че това проучване не доказва, че канабисът директно причинява тези промени или предизвиква здравословни проблеми.
"Това изследване предостави нов поглед върху връзката между употребата на марихуана и епигенетичните фактори", казва епидемиологът Дрю Нанини от Северозападния университет.
"Необходими са допълнителни проучвания, за да се определи дали тези асоциации се наблюдават последователно при различни популации. Освен това проучванията, изследващи ефекта на марихуаната върху свързаните с възрастта здравни резултати, могат да дадат допълнителна представа за дългосрочния ефект на марихуаната върху здравето."
Изследването е публикувано в Molecular Psychiatry.
Източник: Science Alert
