За силата, която всеки от нас носи в себе си. За възможността да променим света - стъпка по стъпка, съдба след съдба... И за избора дали да го направим, или не.

Eдин мъж вървял по улицата. Било влажно и мразовито. Вятърът щипел злобно лицата на минувачите и те се криели зад яките на палтата си.

На съседния ъгъл мъжът видял босо дете в дрипи. То било гладно и треперело от студ. Ядосал се мъжът и се обърнал към Бoг, изкрещял Му: "Защо позволяваш това? Защо нищо не предприемаш?"

Бог нищо не отговорил. Но през нощта мъжът неочаквано чул гласа Му: "Предприел съм – аз създадох теб!"

***

Следващия път, когато се сблъскаш с нещастието, не обвинявай Бог за него. Виновни сме ние, хората. Със своите действия. И със своето бездействие. Остава въпросът: искаме ли да променим това? И ще го направим ли?

Източник: Gnezdoto.net