В дните на крал Жан от Акра била окачена камбана, която всеки можел да бие, ако срещу него е извършена тежка неправда. Тогава кралят свиквал мъдреците, назначени специално за тази цел, за да видят как да бъде въздадена справедливост.
Камбаната стояла дълго време на мястото си, тъй че въжето се износило и скоро около него се увила лоза. Един от най-знатните рицари имал благороден и верен кон, който обаче бил много стар и вече ненужен на своя господар. Рицарят искал да си спести грижите за него и го пуснал да се скита.
Изгладнелият кон скоро стигнал до лозата и я задърпал, за да се нахрани. Камбаната се раззвъняла. Събрали се съдиите и разбрали каква е жалбата на коня, който изглеждало, че търси справедливост. Така те принудили рицаря, комуто конят бил служил в младостта си, да се грижи за него и в старините му. Кралят заповядал това под страх от тежко наказание.
От сборника „100 стари приказки“ (Cento novelle antiche, или Novellino), съставен от анонимен автор, вероятно дворцов менестрел, към края на 13.век. Издаден е за първи път през 1525 г. под името Le ciento novelle antike.
