Оптичните илюзии предизвикват мозъците ни да излязат от обичайния си модел на възприемане на света, като пренастройват начина, по който обработват, предвиждат и анализират визуалните стимули. Това изисква сложна комуникация и обратна връзка между различните мозъчни области, а нови изследвания показват, че този процес може да е променен при децата с аутизъм.
"Когато гледаме обект или картина, мозъкът ни използва процеси, които отчитат опита ни и контекстуалната информация, за да предвиди сетивните сигнали, да се справи с неяснотата и да попълни липсващата информация", обяснява авторът на изследването Емили Найт. Предишни изследвания обаче показаха, че хората с разстройства от аутистичния спектър (РАС) обработват тази сетивна входяща информация по нетипичен начин.
Така например миналата година Найт оглави проучване, което показва, че децата с аутизъм не възприемат автоматично езика на човешкото тяло по същия начин, като тези без. След като отбелязват това забавяне в несъзнателната обработка, изследователите започват да подозират, че обратната връзка между областите на мозъка от по-висок порядък и първичните сензорни области може да е нарушена при хората с аутизъм.
Оптичните илюзии са идеалното средство за проверка на това предположение и Найт и колегите ѝ използват известния трик с фигурата на Каница, за да изследват своята хипотеза. Илюзията, кръстена на италианския психолог Гаетано Каница, включва множество форми, подредени по такъв начин, че да създадат контурите на друг образ, като например две човешки лица, които изглеждат така, сякаш се гледат едно друго, образувайки формата на ваза в празното пространство между тях.
Авторите на изследването набират 60 деца, включително 29 с аутизъм. Всички те са помолени да се фокусират върху една-единствена точка в средата на екрана. Междувременно на заден план се появяват фигури на Каница. Участниците не се фокусират директно върху тези илюзии – т.е. те ги гледат пасивно, а не активно. Това дава възможност на изследователите да проучат начина, по който мозъкът автоматично реагира на странните фигури.
Специалистите използват електроенцефалография (ЕЕГ), за да запишат мозъчната активност на участниците в експеримента. Те забелязват, че децата с аутизъм обработват по-бавно фигурите на Каница, отколкото онези без. "Това ни подсказва, че тези деца може да не са в състояние да извършват същото предвиждане и попълване на липсващата визуална информация като връстниците си", казва Найт.
Въз основа на това наблюдение изследователите заявяват, че хората с аутизъм, изглежда, проявяват дефицити в "обработката на визуална обратна връзка", което означава, че комуникацията между областите, в които сензорната информация постъпва, и тези, които участват в анализа на тези сигнали, може да е по-малко ефективна при децата с аутизъм.
„Ние продължаваме да използваме тези невронаучни инструменти и се надяваме да разберем по-добре как хората с аутизъм виждат света, за да можем да намерим нови начини за подкрепа на децата и възрастните от аутистичния спектър“, казват учените.
Изследването е публикувано в списание The Journal of Neuroscience.
Източник: IFLScience
