Заблуждават ли се животните от оптичните илюзии? Какво могат да ни научат рибите и птиците за възприятието

Замисляли ли сте се някога защо две кръгчета с еднакъв размер могат да изглеждат различни? Ако сте били убедени, че едното е по-голямо, очите ви са били измамени от илюзията на Ебингхаус — класически пример за това как контекстът може да промени възприятието ни. Поставете едно кръгче сред по-малки и то ще изглежда по-голямо; обградете го с по-големи, и то мигом ще се „свие“. Тази илюзия отдавна интригува психолозите, защото показва, че възприятието не е точно отражение на външния свят, а умна конструкция на мозъка.

Въпросът, който вдъхновява учените

Но възниква интересен въпрос: попадат ли и други животни в същите зрителни капани? Ако една малка рибка или птица възприема илюзията, какво ни казва това за начина, по който те виждат и тълкуват заобикалящия ги свят?

Оптичните илюзии не са просто любопитни трикове. Те са мощен инструмент за разбиране на това как мозъкът събира и обработва сетивната информация. Когато възприятието „се обърка“, то разкрива съкратените пътища и стратегии, които мозъкът използва, за да подреди сложната реалност около нас.

Какво показва илюзията на Ебингхаус

При хората илюзията на Ебингхаус е свързана с така наречената глобална обработка — склонността да възприемаме сцената като цяло, преди да се съсредоточим върху детайлите. Но не всички животни живеят в същия сетивен свят като нас.

Като изследват илюзии при различни видове, учените могат да проверят дали сходните модели на възприятие имат дълбоки еволюционни корени, или дали различията показват специфични адаптации към определени екологични ниши. Например, глобалната обработка може да се е развила при видове, които трябва бързо да разпознават сложни сцени – като откриване на хищници или оценяване на размера на група. От друга страна, локалната обработка може да е по-полезна за животни, които разчитат на точно разпознаване на обекти, например при търсене на семена или плячка сред натрупана растителност.

Риби срещу птици: два различни зрителни свята

За да проверят тези идеи, изследователите насочват вниманието си към два напълно различни вида: гупата (Poecilia reticulata) и гривестия гълъб (Streptopelia risoria). Резултатите са публикувани в списанието Frontiers in Psychology.

Гупите обитават плитки тропически потоци, изпълнени с трептяща светлина, гъста растителност и непредсказуеми хищници. За тях оцеляването зависи от бързите решения – избор на партньор, присъединяване към група или бягство от заплаха. В толкова хаотична среда способността да се оценява относителният размер с един поглед може да бъде решаваща.

Гривестите гълъби, напротив, са сухоземни зърноядни птици, които прекарват голяма част от времето си в ровене и кълване на дребни семена по земята. За тях прецизността и вниманието към детайла са по-важни от цялостната картина. Освен това, тяхното бинокулярно зрение им позволява да преценяват разстояние и размер в съвсем различен контекст.

Сравнявайки тези два вида, учените се питат: може ли една и съща зрителна илюзия да измами както риба, която се стрелка във водата, така и птица, която търси храна на земята?

Кръгове на измамата

В експериментите учените използват храна като централния „кръг“. За гупите това били люспи храна, поставени сред по-малки или по-големи окръжности. За гълъбите – зърна просо, подредени в подобни схеми.

Резултатите били изненадващи: гупите последователно се подвеждали от илюзията. Когато храната била обградена с по-малки кръгове, те я избирали по-често, сякаш наистина била по-голяма. Тяхното възприятие почти напълно съвпадало с човешкото.

Гълъбите обаче разказали друга история. На групово ниво те не показали ясна податливост на илюзията. Някои индивиди реагирали като хората, други – обратното, а трети сякаш изобщо не били засегнати. Тази вариабилност подсказва, че гълъбите може би използват различни стратегии на възприятие – по-локални, ориентирани към детайла и по-слабо повлияни от заобикалящия контекст.

Защо това е важно

На пръв поглед това изглежда като просто забавен зрителен трик. Но резултатите повдигат дълбоки въпроси за еволюционната биология и сравнителната когниция: възприятието не е въпрос само на точност, а на ефективност в конкретната среда.

За гупите, способността да интегрират цялата сцена може да им помага да се ориентират в визуално сложни потоци, да забелязват по-големи партньори или да преценяват размера на групата при опасност. За гълъбите, които се фокусират върху семена на земята, е по-полезно да разчитат на абсолютния размер и на локални детайли, вместо на общата картина.

Изследването също така напомня, че вариациите в рамките на един вид могат да бъдат толкова показателни, колкото и различията между видовете. Смесените реакции на гълъбите показват, че индивидуалният опит или вродени склонности могат силно да влияят върху начина, по който животното възприема илюзиите. Както при хората – някои лесно се подвеждат от оптични илюзии, а други почти не – така и при животните възприятието не е еднакво.

Прозорец към други умове

Сравнявайки видове толкова различни като риби и птици, учените получават уникален поглед към разнообразието на сетивните светове. Илюзията на Ебингхаус е само един от многото инструменти, които изследователите използват, за да проникнат в тези светове, но тя подчертава основна истина: това, което виждаме, не винаги е това, което съществува.

За хората това е напомняне за творческите съкращения на мозъка. За животните – доказателство, че екологичните условия оформят възприятието според нуждите на всеки вид. А за науката – това е прозорец към еволюционния произход на когницията.

Изучаването на оптичните илюзии при различни видове ни помага да разберем не само как животните виждат, но и как възприятието се е развивало, за да отговори на предизвикателствата на живота на Земята.

Изследването е публикувано във Frontiers in Psychology.

Източник: Medical Xpress