Ако можехте да се разходите из заливните равнини на Земята преди 415 милиона години, нямаше да срещнете нито един бозайник. Но щеше да има от какво да се пазите — гигантски скорпион, дълъг повече от метър (3,3 фута).

След мащабно ново изследване на фосили учени от Великобритания потвърдиха самоличността на Praearcturus gigas — животно, което може да се окаже най-големият известен скорпион в историята.

Стар научен спор с нов отговор

Фосилите на този членестоног са открити за първи път през 1870 г. във Великобритания. Оттогава насам обаче учените спорят какво точно е било това същество. Сега, благодарение на различни съвременни методи за образен анализ, изследователите смятат, че въпросът най-после е решен.

Освен че потвърждава съществуването на наистина огромен скорпион, проучването хвърля нова светлина върху ранната история на живота на Земята — период, в който сушата е била покрита с дребни растения и гъби, а животните едва са започвали да напускат океаните.

„Praearcturus е живял във време, когато животът на сушата тепърва е прохождал, а предците на влечугите, бозайниците и птиците все още не са били излезли от водата“, казва водещият автор Ричи Хауърд, палеонтолог от Природонаучния музей във Великобритания.

„Това подсказва, че видът може да е достигнал толкова внушителни размери именно защото по онова време не е имало други големи хищници. Така той вероятно е доминирал в своята среда.“

Как учените доказаха, че става дума за скорпион

Новият анализ включва прецизни контурни изображения, направени с camera lucida, компютърна томография, както и сравнения с няколко други фосила от британски находища, датирани към ранния девон.

Изследователите са взели предвид и фосили от Канада, проучени през 2015 г., които принадлежат на древния скорпион Eramoscorpius. Сравнението на анатомичните особености е използвано като доказателство, че P. gigas също действително е скорпион.

И то какъв скорпион! Според изчисленията на учените щипките му са достигали 16 сантиметра (6,3 инча) дължина — само те са били по-дълги от цялото тяло на много съвременни видове скорпиони.

Екипът е открил и набраздени участъци по крайниците му. Най-вероятно те са служели за издаване на звуци — техника, известна като стридулация, която се наблюдава и при други изчезнали видове скорпиони.

Страховит хищник на границата между сушата и водата

Вероятно това е било едно от най-внушителните и опасни създания над водната повърхност. Въпреки това изследователите посочват доказателства, че гигантският скорпион е прекарвал част от живота си и във водата.

„На сушата все още не е имало достатъчно сложни екосистеми, които да поддържат Praearcturus, затова тези животни вероятно са прекарвали част от времето си в лов във водна среда“, обяснява Хауърд.

 Щипките на P. gigas. (The Trustees of the Natural History Museum, London)

„Някои от фосилите, открити в Уелс, показват, че те са имали пластиноподобни структури, наречени епимери — подобни на тези при омарите и раците.“

За гигантските членестоноги, появили се по-късно, животът на сушата вече е изглеждал съвсем различно. Представете си многоножки с размерите на автомобили и водни кончета с размерите на днешни хищни птици. Те вече са можели да се движат из обширни гори и да срещат много повече сухоземни животни — включително потенциална плячка.

С нарастването на конкуренцията за храна учените предполагат, че P. gigas може да е оцелял още около 40 милиона години след периода, от който произхождат тези фосили, преди окончателно да изчезне от Земята.

Какво ни казва откритието за еволюцията

Бъдещи изследвания и нови анализи на фосили вероятно ще помогнат да се изясни още по-точно хронологията. Засега обаче вече е установено, че P. gigas действително е бил скорпион.

Откритието ще бъде ценно и за палеонтолозите, които изследват периодите, в които животните са преминавали от океаните към твърдата суша. При членестоногите тази граница е особено размита. Подобни находки се вписват в по-широката картина на прехода от океана към сушата — един от ключовите процеси в историята на живота.

Когато разберем кои древни създания са стъпили на сушата и кога точно се е случило това, получаваме по-ясна представа за начина, по който са еволюирали различните видове — чак до скорпионите, които живеят на Земята днес. Това знание допълва и представата за древните океански екосистеми, от които произлизат много от важните линии в развитието на животинския свят.

„Най-добрите родословни дървета, изградени по ДНК последователности, показват, че скорпионите са близки родственици на други паякообразни, като паяците, с които споделят т.нар. книжни бели дробове“, казва палеонтологът Грег Еджкомб от Природонаучния музей във Великобритания.

„Това означава, че те вероятно произлизат от предшественик, който е дишал въздух. Ако това е така, Praearcturus е пример за животно, което най-вероятно се е върнало във водата, след като неговите предци вече са били излезли на сушата.“

Изследването е публикувано в Palaeontology.