Обичаме кучетата си и знаем, че и те ни обичат. Но понякога вероятно се питате дали наистина ни обръщат внимание – или просто чакат да изпуснем парченце сирене.
Ново изследване допълва доказателствата, че кучетата са изключително чувствителни към човешките емоции и поведение – чак до начина, по който мигаме.
Един почти незабележим сигнал
Новото изследване, публикувано в научното списание Royal Society Open Science, се основава на наблюдението, че честотата на мигане при кучетата се променя в зависимост от това дали човекът, когото гледат, също мига – и, което е особено важно, дали това е собственият им стопанин.
Откритието не означава, че кучето ви е овладяло изкуството на многозначителния зрителен контакт или че двамата тайно общувате чрез морзов код с клепачите си. То обаче подсказва, че кучетата реагират дори на нещо толкова мимолетно като едно мигане – особено когато то идва от човек, който е важен за тях.
Изследователи от Университета в Парма, Италия, включват в експеримента 38 кучета, макар че в крайна сметка само 35 от тях отговарят на критериите за анализ. Останалите три били прекалено разсеяни от непознатата обстановка, за да изпълнят задачата докрай – звучи ли ви познато?
Учените решили да проучат мигането, защото то е „древно, автоматично физиологично поведение, което първоначално не се е развило като социален сигнал“, обяснява пред ScienceAlert Елеонора Бифи, съавтор на изследването.
„Мигането би могло да предава едва доловима информация за вниманието, ангажираността или чувството за близост.“
Като се има предвид колко чувствителни са кучетата към човешкото поведение, екипът сметнал, че „е напълно възможно те да реагират дори на толкова фино движение като мигането и тази реакция да зависи от връзката им с конкретния човек“.
Как протича експериментът
Кучетата гледали кратки видеоклипове с трима души: своя стопанин, непозната жена и непознат мъж.
От всеки видеоклип имало по две версии. В едната човекът мигал на всеки три секунди. В другата просто гледал към камерата с неутрално изражение, без да мига.
Кучетата гледали всяка от версиите в продължение на 40 секунди, докато изследователите записвали поведението им.
Кадър от страничната камера, показващ куче по време на експеримента, докато наблюдава мигащия човек на екрана. (Canori et al., Royal Society Open Science, 2026)
И наистина – кучетата реагирали на мигането на хората.
Изследователите установили, че като цяло животните мигали значително по-често, когато гледали хора, които също мигат, отколкото когато наблюдавали лица с напълно неподвижен поглед.
Когато на екрана се появи познат човек
Най-интересното обаче се случило, когато лицето на екрана принадлежало на човек, когото кучето действително познава.
Честотата на мигане при кучетата се увеличавала, когато наблюдавали как мигат техните стопани. Същият ефект не бил отчетен при гледането на непознати хора. С други думи, не било достатъчно кучетата просто да видят движещи се човешки клепачи, за да започнат да мигат по-често – имало значение и на кого принадлежат те.
Учените открили и любопитна разлика, свързана с пола. Кучетата мигали по-често, когато наблюдавали своите стопанки, отколкото когато гледали който и да е от непознатите хора или когато стопанинът им бил мъж.
Изследователите подчертават, че към този резултат трябва да се подхожда предпазливо. Проучването не е било замислено така, че да разграничи влиянието на пола на стопанина от други фактори, като историята на грижите за животното или естеството на връзката между кучето и човека.
Кадри от видеоклиповете, показващи контролното условие и условието „МИГАНЕ“ с участието на непознатия мъж, непознатата жена и стопанка на куче. (Canori et al., Royal Society Open Science, 2026)
Малък кучешки знак на привързаност?
Означава ли това, че кучетата ни отвръщат с мигане като своеобразен малък знак на привързаност?
Може би. Изследователите обаче все още не са готови да го твърдят със сигурност.
„Изследването предполага, че общуването между кучето и човека може да включва не само очевидни сигнали като звуци, пози на тялото или посока на погледа, но и съвсем леки движения на лицето, които обикновено не забелязваме“, казва Бифи.
Мигането има ясна физиологична функция – то поддържа повърхността на окото влажна и я предпазва. Учените обаче все по-често се интересуват от въпроса дали то може да носи информация и за вниманието, степента на възбуда или социалните отношения.
Вече има няколко любопитни предходни изследвания. По-ранно проучване установява, че кучетата мигат по-често, когато им показват други мигащи кучета, а други изследвания предполагат, че при взаимодействие на живо те могат да синхронизират мигането си с това на хората.
Предполага се, че поведенческата синхронизация при кучетата действа като своеобразно „социално лепило“, което укрепва отношенията между добре познати индивиди. Доказано е, че мигането има психологическо значение и за котките – като бавното мигане дори може да подпомага общуването им с хората – както и за други примати.
Повече мигане, но не непременно в синхрон
Настоящият експеримент обаче донякъде охлажда ентусиазма около идеята, че кучетата буквално синхронизират мигането си с нашето.
Изследователите проверили колко често кучето мига в рамките на 1,5 секунди след човека. От общо 96 регистрирани мигания при кучетата 57,3 процента попадали в този времеви прозорец. Резултатът обаче не се различавал статистически от онова, което би могло да се очаква по силата на случайността.
С други думи, кучетата мигали по-често, когато техните стопани мигали, но не го правели редовно в синхрон с тях.
Според изследователите увеличената честота на мигане показва, че кучетата очевидно следят движенията на очите на познатия им човек. Все още обаче не е ясно дали собственото им мигане е някаква форма на автоматично подражание, или част от по-широк социален процес.
Тъй като кучетата гледали предварително записани видеоклипове, вместо да общуват с човек на живо, при експеримента липсвала обратната връзка в реално време, която може да е необходима за истинска поведенческа синхронизация.
Какво все още не знаем
Изследването поражда и множество нови въпроси.
„Вече знаем, че когато кучетата гледат как стопанинът им мига, това може да повлияе върху честотата на собственото им мигане. Все още обаче не знаем какво означава тази промяна“, казва Бифи.
„Дава ли мигането информация за вниманието или ангажираността? Свързано ли е със спокойно и незаплашително взаимодействие? И влияе ли взаимното мигане върху готовността на кучето да се приближи, да поддържа контакт или да продължи общуването?“
За да отговорят на тези въпроси, учените ще трябва да съчетаят подробния анализ на поведението с измервания на погледа, физиологичната възбуда и общото състояние на организма.
Резултатите се прибавят към нарастващия брой доказателства, че кучетата са забележително внимателни наблюдатели и се настройват към хората по най-различни начини.
Пълният текст на изследването е достъпен в Royal Society Open Science.
