Ако някога сте се срещали с куче, то това ново изследване, свързано с поведението на четириногите, няма да ви изненада. Учени откриха, че не е задължително „най-добрият приятел на човека“ да му помогне, като му предостави своята храна. При това дори и в случаите, когато въпросната храна му е дадена от човека.

Тази констатация обаче е леко изненадваща за изследователите, тъй като предишни проучвания установяват, че кучетата споделят храна с други кучета и помагат на хората по най-различни начини. И все пак откритията подсказват, че нашите пухкави приятели вероятно не биха ни услужили с храната си.

Кучетата са особено просоциални – те помагат на другите и често връщат услугата, която сте им направили. Това не е изненадващо – те са социални животни и социалните групи, които формират, процъфтяват в случаите, когато техните членове си помагат едни на други.

Това се наблюдава и в случаите, в които кучетата живеят с хора. Всички сме чували клишираните истории за животни, спасяващи хора от горящи сгради. Това обаче е демонстрирано и експериментално - кучетата ще помогнат и на попаднал в капан човек (особено в случаите, когато въпросният човек изразява страха си видимо).

До каква степен обаче се разпростира тази помощ? За да си отговорят на този въпрос, изследователи, ръководени от ветеринарния учен Джим МакГетрик от Университета по ветеринарна медицина във Виена, създават два експеримента, за да проверят дали кучетата биха помогнали на човек да се сдобие с храна.

Те обучават 37 домашни кучета да използват диспенсър за храна, който се отваря с натискането на бутон. Веднъж щом животното научава как да отвори диспенсъра, бутонът се поставя в отделно отделение, видимо през телена ограда.

В рамките на първия експеримент кучето е поставено в компанията на двама души, които не познава, в рамките на два различни дни. През първия ден един от участниците ще седне в отделението с бутона, което сега съдържа два бутона – функционален и нефункционален. Човекът ще натиска функционалния бутон на равни интервали и ще дава храната на кучето.

На втория ден различен човек сяда пред бутона, който не работи - функциониращият бутон обаче все още ще е видим – и го натиска на равни интервали. В този случай никой не получава храна.

След това учените разменят позициите – диспенсърът за храна е поставен в отделението с човека, а бутона – при кучето.

Вторият експеримент възпроизвежда до голяма степен първия с тази разлика, че има само един бутон и един неуслужлив човек никога не го натиска. Другата разлика е, че кучето има възможност да възпроизведе поведението на човека от същия ден по различни начини.

Учените откриват, че това дали човекът е помогнал на кучето да получи храна или не, не оказва каквото и да било влияние върху това дали кучето ще натисне бутона. Услужливото или неуслужливото поведение на човека също няма никакъв ефект върху начина, по който животното взаимодейства с човека извън рамките на експеримента по време на игра.

Разбира се, възможно е да има и други причини за подобно поведение. Така например кучетата може би не са осмислили ролята на човека, натискащ бутона и даващ храна (или съответно на този, който не прави това). На фона на факта, че обикновено хората са онези, които дават храна на кучетата (а не им я отнемат), животните може и да не са разбрали какво се случва при размяната на ролите.

При подобни проучвания обаче, които проверяват готовността на кучетата да помогнат на други кучета с храна, животните веднага се отзовават. Ето защо е малко вероятно основната причина да се дължи на факта, че не осмислят ролята на човека в новия експеримент.

По-нататъшните експерименти биха могли да се фокусират върху склонността на кучетата да помагат на хората по други начини  (не само с храна), или да обучат животните по такъв начин, че да разбират по-добре експеримента.

Изследването е публикувано в PLOS One.

Източник: Science Alert