Котките имат репутацията на своенравни и не особено дружелюбни същества – особено в сравнение с кучетата. Ако обаче изпитвате затруднения да установите връзка със своята четирикрака пухкава топка, може би просто не говорите нейния език. Не се притеснявайте – ново изследване показва, че не е толкова трудно. Просто трябва да им се усмихвате по-често.
Но не по човешкия начин, а като примижите очи и мигате бавно. След като са наблюдавали взаимодействия между котки и хора, учени успяха да потвърдят, че това изражение кара котките – и познати, и непознати – да бъдат по-предразположени към хората.
„Страхотно е да можеш да покажеш, че котките и хората могат да общуват по този начин“, казва Карън Маккомб от Университета на Съсекс във Великобритания, която е изучавала поведението на животните. Самата тя притежава котка. „Това е нещо, което много собственици на котки отдавна са подозирали, вълнуващо е, че открихме доказателства в негова подкрепа.“
Ако сте прекарвали известно време край котки, вероятно сте забелязали, че те „частично затварят очи“ – лицево изражение, придружавано от бавно мигане. Това е сходно с начина, по който ние, хората, примижаваме, когато се усмихваме. Обикновено се случва, когато котката е спокойна и доволна. Изражението се интерпретира като своеобразна котешка усмивка.
Анекдотични доказателства, събрани от собствениците на котки, подсказваха, че хората могат да копират това лицево изражение, за да общуват с котките. Ето защо екип от психолози реши да създаде поредица от експерименти, които да потвърдят дали котките се държат по по-различен начин към бавно мигащите хора.
В първия експеримент хората мигат на 21 котки от 14 различни домакинства. След като животинчетата са се настанили удобно на едно място в своята домашна среда, собствениците им са инструктирани да застанат срещу тях – на не повече от метър – и да започнат да мигат бавно насреща им. Камери записват лицата на котките, впоследствие те са съпоставени с начина, по който котките мигат, без да има човешка интеракция.
Резултатите показват, че котките са по-склонни да мигат бавно на своите хора, след като са им мигнали по същия начин насреща, отколкото когато не са.
Вторият експеримент включвал 24 котки от 8 различни домакинства. Този път срещу тях не застават техните собственици, а изследователите, които до този момент не са си взаимодействали с животинчетата. За контролна съпоставка котките са били записани в ситуация, в която хората срещу тях не са мигали.
Изследователите мигат по същия начин, по който и собствениците в първия експеримент, и протягат ръка към котките. Те откриват, че животинчетата не само че са по-склонни да отвърнат на мигането, но и дори да се доближат до ръката, след като човекът е мигнал.
„Това проучване е първото, което изследва експериментално ролята на бавното мигане при комуникацията между котка и човек – казва Маккомб. – Това е и нещо, което самите вие можете да изпробвате с котката си вкъщи – или с онези, които срещате по улиците.“
Изследването е публикувано в Scientific Reports.
