Изчезването на мастодонтите е нарушило критична екосистема, а последствията от това се усещат в горите на Южна Америка и днес.
Преди около 10 000 години мастодонтите – родственици на съвременните слонове – изчезват от Южна Америка. Но загубата им не е просто зоологическа: оказва се, че тези гигантски тревопасни животни са били ключови съюзници на много видове растения благодарение на способността им да разпространяват семена на големи разстояния.
Ново проучване на Университета О’Хигинс (Чили), в сътрудничество с IPHES-CERCA, за първи път доказва с директни фосилни доказателства, че мастодонтите редовно са се хранили с месести плодове и са били решаващ фактор за разпространението на определени дървесни видове.
Доказателства, запечатани в зъбите
Изследването, публикувано в Nature Ecology & Evolution, анализира 96 фосилни зъба на мастодонта Notiomastodon platensis, открити в район с дължина над 1500 км – от Лос Вилос до остров Чилое. Останките от езерото Тагуа Тагуа, особено богати на плейстоценова фауна, предоставят ключова информация.
Чрез мултидисциплинарен подход – включващ изотопен анализ, микроскопия на зъбното износване и анализ на фосилен зъбен камък – учените откриват микроскопични следи от нишесте и растителни тъкани, типични за плодове като тези на чилийската палма (Jubaea chilensis).
Потвърдена теория след 40 години
Така е потвърдена теорията за т.нар. „неотропически анахронизми“, предложена още през 1982 г. от биолога Даниел Янзен и палеонтолога Пол Мартин. Тя гласи, че много тропически растения са развили своите плодове специално, за да привличат големи животни – които вече са изчезнали – и да използват техните движения като средство за разпространение.
Без мастодонтите – застрашени растения
Изследването използва и машинно обучение, за да сравни статуса на опазване на растителни видове, зависими от мегафауната, в различни региони на Южна Америка. В централно Чили, където няма заместващи животни като тапири или маймуни, над 40% от тези растения са застрашени – четири пъти повече от тропическите райони.
Видове като гомортега (Gomortega keule), чилийската палма и араукарията (Araucaria araucana) оцеляват в малки, фрагментирани и генетично бедни популации. Те са живо доказателство за изгубената симбиоза между растения и едри разпространители на семена.
Урок от миналото с отражение в бъдещето
„Когато екологичните връзки се прекъснат, последствията остават – дори след хилядолетия“, коментира Андреа Лоайза, съавтор на изследването. Според палеодиетолога Флоран Ривалс: „Палеонтологията ни помага не само да разкажем миналото, а да разберем какво още можем да спасим.“
DOI: 10.1038/s41559-025-02713-8
Източник: Phys.org
