Семейството на щраусите и емуто невинаги e обитавало единствено сушата. Ново проучване показва, че древните представители на тези птици – наречени палеогнати – са притежавали способността да летят и дори да прекосяват океани. Това откритие хвърля нова светлина върху въпроса как тези птици са се разпространили на различни континенти.
От всички съвременни представители само тинаму от Южна Америка могат да летят, макар и на къси разстояния.
Митът за Гондвана и разпространението на палеогнатите
Дълго време учените смятаха, че палеогнатите са се разделили заради разпадането на суперконтинента Гондвана преди около 160 милиона години. Това обясняваше присъствието им в Южна Америка, Африка, Австралия и Нова Зеландия.
Но нови генетични проучвания разкриват, че еволюционното отдалечаване между тези птици е започнало преди разделянето на Гондвана, което поставя под съмнение старите хипотези.
Уникалният фосил Lithornis promiscuus
Екип, ръководен от Клара Уидриг от Националния музей за естествена история на САЩ, анализирал изключителен фосил – Lithornis promiscuus, смятан за един от най-древните представители на палеогнатите.
Фосилът, открит в Уайоминг и датиран от палеогена (66–23 млн. години), е запазил триизмерната си структура, включително гръдната кост – ключова за изследването на летателните възможности.
Древните птици са били способни на презокеански полети
Анализът показва, че Lithornis promiscuus е можел да лети активно или чрез планиране по въздушните течения. Структурата на гръдната му кост е подобна на тази на съвременните чапли, които са известни с дългите си миграционни и презокеански полети.
Това откритие подсказва, че древните палеогнати са се разпространявали чрез летене, а не само чрез географска изолация след разпадането на континентите.
