Смятат орела за цар на птиците. Трудно е да си представиш птица, по-величествена от него. Всичко в него излъчва сила и действие. Очите му са оживени и пронизващи; и толкова силни, че му са толкова силни, че може да издържи без да мигне, и на най-яркия лъч на обедното слънце. Той свива гнездото си високо в скалите. То виси над морето и устоява и на най-яростните бури. Орелът е граблива птица, а викът му смразява всяка плячка. Змии, сърни, зайци и други животни, които той различава от огромно разстояние, спуска се бързо над тях и ги сграбчва в ноктите си.
Така един гладен орел кръжал над стадо овце. С острото си око нарочил едно агне, с огромна бързина се спуснал, грабнал бедното животно и го отнесъл под носа на овчаря и овчарските кучета.
Гарванът, който наблюдавал всичко, се изпълнил с възхита от действието на орела. Той смятал, че е способен да направи същото, за да докаже, че и той е величествена птица. Той подражавал на царя на птиците в полета и спускането, които наблюдавал толкова пъти, но тъй като му липсвал орловия усет, кацнал на гърба на стария овен, най-едрия в стадото. Решен на всяка цена да свърши работата докрай, той забил нокти дълбоко в руното на овена и разперил крила, за да отлети с него. Същия успех би имал да подигне царския дворец. Овчарят не пропуснал да забележи ситуацията. Той бил натъжен за агнето, което орелът бе отнесъл, но никак не се смутил от действията на гарвана. Хванал го в ръце, отскубнал ноктите му от задните части на овена, вързал крилата му и го занесъл в градината да развесели децата.
От клетката, окачена на оградата, го гледала любопитна сврака. Тя се обърнала към гарвана, и казала, както я били учили децата на овчаря – „Хей, що за птица си ти?“.
Бедният гарван не можел да отговори, но навеждайки глава, си рекъл наум: „Преди съвсем малко се бърках, че съм орел, но сега вече знам, че съм само един много глупав гарван.“
Източник: Wisdom Commons
