Микроскопични магнитни вкаменелости, открити на дъното на Северния Атлантически океан, може да представляват части от вътрешна биологична „GPS система“, използвана от древни морски организми за навигация чрез магнитното поле на Земята. Това съобщават учени, цитирани от Ройтерс.
Магнетит – ключът към древното ориентиране
Според изследователите частиците, които са около 50 пъти по-тънки от човешки косъм, са изградени от магнетит – силно магнитен железен минерал. Това подсказва, че те вероятно са били част от морско животно, въпреки че точният вид остава неизвестен.
Откритите фосили са на възраст около 97 милиона години, а техният предполагаем биологичен произход е предмет на научни спорове.
3D визуализация разкрива древна магнитна структура
В ново изследване учените използват триизмерна визуализация, за да анализират магнитната структура на фосил на 65 милиона години – магнитна частица с форма на миниатюрна сладоледена фунийка.
Вътре в нея се намира затворена магнетизирана спирала, наподобяваща вихрушка. Тази структура би могла да усилва усещането за промени в магнитното поле и да помага на животното да определя не само посоката, но и конкретното си местоположение.
Как би работила „естествената GPS система“?
„Силното магнетизиране подсказва оптимизация за откриване на вариации в силата на земното магнитно поле между различни точки. Това е ключов елемент за естествена „GPS система“, която може да определя позиция, а не само посока“, обяснява проф. Рич Харисън от Университета в Кеймбридж и съавтор на публикуваното в Communications Earth & Environment проучване.
Макар че модерната GPS технология разчита на сателити, отдавна се предполага, че мигриращи животни като птици, риби и насекоми се ориентират по магнитното поле на Земята. Един от водещите механизми предполага подреждане на магнитни частици в тялото – аналог на стрелката на компас.
На кого са принадлежали фосилите?
Идентифицирането на древния организъм все още е предизвикателство, тъй като липсват допълнителни останки. Според учените находките вероятно принадлежат на широко разпространен мигриращ морски вид, способен да остави множество фосили.
Една от основните хипотези е, че това могат да бъдат древни змиорки, посочва Харисън.
