Публикуваната в средата на XIX век теория на Дарвин за еволюцията чрез естествен отбор оспорва убеждението, че всички живи същества са създадени от Бог. Много религиозни критици приемат за богохулство идеята, че хората и останалите човекоподобни маймуни имат общ еволюционен произход. Това важи в особена сила за Съединените щати, където евангелисткото движение има силно влияние.

В началото на XX век общественият спор за еволюцията достига своята кулминация. През 1925 г. младият гимназиален учител Джон Томас Скоупс е изправен пред съда заради нарушение на закон в щата Тенеси, който забранява на преподавателите в държавните училища да твърдят, че хората произлизат от по-нисши форми на живот.

На фона на този ожесточен спор в средата на 20-те години на миналия век руският биолог Иля Иванов решава да кръстоса хора и шимпанзета. Според него успешното създаване на своеобразно „човекошимпанзе“ би доказало биологичната приемственост между двата вида. Учените наричат този процес междувидова хибридизация.

Историците предлагат няколко сложни и често смущаващи обяснения за работата на Иванов. Възможно е той да е възнамерявал да използва експериментите като антирелигиозна пропаганда в атеистичния Съветски съюз. Според друга хипотеза целта му е била да създаде биологично преобразен „нов съветски човек“ като част от утопичните стремежи на държавата.

Истинските подбуди на Иванов не могат да бъдат установени със сигурност. Работата му обаче се преплита с разпространените по онова време представи за расова йерархия. През 1926 г. списание Time съобщава, че американски привърженици на проекта са лансирали предложение да бъдат кръстосвани „орангутани с представители на жълтата раса, горили с чернокожи и шимпанзета с бели хора“. Екипът на Иванов обаче се разграничава от това твърдение.

Руският биолог Иля Иванов е роден през 1870 г. и умира през 1932 г. Той разработва метод за изкуствено осеменяване на домашни животни и прави опити да създаде хибрид между човек и шимпанзе. Изображение: обществено достояние.

Опитите на Иля Иванов да създаде хибрид между човек и шимпанзе

Спорните експерименти започват във Френска Гвинея — днешната независима държава Гвинея. Това сочат проучванията на Александър Еткинд, историк на науката, който понастоящем преподава в Централноевропейския университет. През 1926 г. Иванов заминава за страната заедно със сина си, за да улови няколко възрастни шимпанзета. След това изкуствено осеменява женските животни с човешка сперма.

В определен момент Иванов възнамерява да осемени и местни жени със сперма от човекоподобни маймуни без тяхното съгласие, като представи процедурата за част от медицински преглед в местната болница. Френските колониални власти обаче осуетяват намеренията му.

Нито един от експериментите на Иванов не постига успех. Той се завръща в Съветския съюз с 20 шимпанзета, но само четири от тях преживяват пътуването. В развъдник за примати край Черно море Иванов започва да набира пет жени, които доброволно да бъдат осеменени със сперма от човекоподобна маймуна. За това той получава разрешение от съветските власти.

Когато най-сетне открива доброволките, е останала жива само една човекоподобна маймуна — орангутан. Експериментът така и не се осъществява.

През 1930 г. Иванов е арестуван и изпратен в изгнание по политически обвинения, които нямат нищо общо с експериментите му. С това опитите му за междувидова хибридизация приключват.

Етично ли е създаването на „човекошимпанзе“?

За учени като Джеймс Малет — еволюционен биолог от Харвардския университет и специалист по междувидова хибридизация — опитите на Иванов да създаде „човекошимпанзе“ са дълбоко неетични. Подобни опасения съпътстват и някои съвременни изследвания върху химери от човешки и животински клетки.

„Ужасно е да подложиш човек на подобно нещо, когато знаеш, че то вероятно ще доведе до проблеми за потомството — казва Малет. — Хората трябва да бъдат свободни сами да решават какви деца искат да имат, а не да бъдат принуждавани от учени. Струва ми се, че това е очевидно.“

По думите му хибридът между човек и шимпанзе е теоретично възможен, но вероятността действително да бъде създаден е изключително малка заради приблизително шестте милиона години, през които двата вида са се развивали по различни еволюционни пътища. Хората и шимпанзетата не произлизат едни от други, а имат общ прародител, живял преди около 6–7 милиона години.

През 1926 г. — около 20 години след заснемането на тази фотография — биологът Иля Иванов заминава за Гвинея, където улавя шимпанзета и изкуствено осеменява женските с човешка сперма. Нито един от експериментите не постига успех. Изображение: обществено достояние.

Възможно ли е хората и шимпанзетата да имат общо потомство?

Но защо създаването на хибрид между човек и шимпанзе е толкова малко вероятно? Между видовете често съществуват репродуктивни бариери, които възпрепятстват чифтосването или оплождането. Дори когато представители на различни видове се чифтосат, потомството им може да бъде безплодно или неспособно да оцелее. Куче например не може да има поколение с котка, нито слон може да се кръстоса с мишка.

Тези бариери обаче невинаги са непреодолими. В природата чифтосването между представители на различни видове не е толкова необичайно, колкото мнозина смятат, макар обикновено да се наблюдава при по-близкородствени животни. Според оценката на Малет приблизително 10 процента от животинските и 25 процента от растителните видове могат да се хибридизират с поне още един вид.

Хибридизацията приема различни форми и понякога може да бъде полезна. Много от познатите ни банани произлизат от кръстосването на няколко диви вида. Те притежават три комплекта хромозоми вместо два, което ги прави почти напълно безплодни. Търговските сортове банани всъщност не образуват зрели семена и се размножават вегетативно — чрез издънки или части от растението.

Хибридите при животните са по-редки, но лъвове са кръстосвани с тигри, за да се получат т.нар. лигри. Това е само един от любопитните примери за хибридни животни, появили се по естествен или изкуствен път.

Добре известно е също, че преди десетки хиляди години неандерталците са се кръстосвали с представители на Homo sapiens, преди да изчезнат. В резултат и днес много хора носят малко количество неандерталска ДНК в своя геном.

Хибридизацията е по-разпространена, отколкото предполагаме

Според Малет междувидовата хибридизация лесно може да бъде разбрана погрешно — особено когато я разглеждаме през призмата на опитите на учени като Иванов.

Не е напълно вярно, че различните видове задължително трябва да бъдат изолирани един от друг. Хибридизацията също не е непременно противоестествен механизъм, който нарушава природните закони. Всъщност междувидовата хибридизация може да подпомогне еволюцията и приспособяването към околната среда.

„Вярно е, че много хибриди са зле приспособени, но ако разгледате геномите им, ще откриете доказателства за успешна хибридизация при множество видове“, обяснява Малет.

Собствената му научна работа е съсредоточена върху пеперудите от рода Heliconius — пъстри тропически пеперуди, разпространени в Северна и Южна Америка. Изследванията му показват, че приблизително 35 процента от видовете в този род се хибридизират с други пеперуди. Малет проучва как тази междувидова хибридизация може да доведе както до полезни приспособления, така и до вредни изменения.

„Тя донякъде прилича на мутацията — казва той. — Мутациите са нещо лошо, нали? Почти всички причиняват проблеми. От време на време обаче се появява полезна мутация, която естественият отбор може да използва. При хибридизацията се случва нещо много подобно, само че тук става дума за съчетаването на гени — множество гени се комбинират и създават ново приспособление.“

Повече от век след опитите на Иванов да кръстоса хора и човекоподобни маймуни учените продължават да изследват как границите между видовете понякога се размиват. Иванов така и не успява да създаде своето „човекошимпанзе“, но междувидовата хибридизация винаги е била част от природата.

Източник: Popular Science; превод и редакция: Владимир Тодоров