Какво има в една пръдня? Този въпрос, който впрочем въобще не е риторичен, е зададен на д-р Карл Крушелницки в началото на 2000-те години. Медицинска сестра решава да го попита дали тихичкото пръцкане по време на текуща операция може да замърси иначе стерилната среда.
„Осъзнах, че не знам“, казва Крушелницки пред радиото "Трипъл Джей" в Бризбън. „Но бях твърди решен да разбера.“
Пръдните, известни на науката като флатуленция, са естествена част от нашия живот. Виждали сме доказателства за изпускане на газове при риби, ленивци и, разбира се, хора. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид вътрешното „топчесто влакче“, каквото представлява храносмилателната ни система.
Когато се храним, храносмилането започва в устата, докато сдъвкваме храната. Ензимите в слюнката ни помагат тя да се разгради допълнително, а червата ни смесват всичко това с киселина, докато се образува вещество, наречено химус.
В тънкото черво панкреасът и черният ни дроб подават ръка, като осигуряват ензими и жлъчка, които помагат за по-нататъшното разграждане на онова, което сме погълнали. Освободените хранителни вещества се абсорбират, а не след дълго останалото поема към изхода от тялото ни под формата на изпражнения.
Това е сложен процес, който произвежда газ чрез два основни механизма. Единият е въздухът, който поглъщаме при хранене, известен като аерофагия. Другият е начинът, по който определени храни се разграждат от бактериите в дебелото ни черво, познато още като колон.
Този газ излиза през ректума и се освобождава във въздуха. В повечето случаи това е нормално и здравословно, но няма как да избягаме от факта, че една пръдня трябва да премине през долина от бактерии по пътя си към широкия свят. Така че... качва ли се нещо от тях на автостоп?
За да разбере, Крушелницки посещава микробиолога Люк Тенънт и двамата заедно измислят експеримент. Тенънт моли свой колега да пръдне в петриеви панички при две условия: напълно облечен и чисто гол от кръста надолу.
На следващия ден те преглеждат петриевите панички, за да видят дали има разлики. Паничката от опита с облекло не показва никакви признаци на бактерии. Другата обаче развива два вида бактерии, срещани в червата и по кожата.
„Нашият извод е, че ентеричната зона във втората петриева паничка е била причинена от самия флатус, а пръстенът от пръски около нея — от скоростта на пръднята, която е издухала кожни бактерии от бузите и ги е изстреляла върху паничката“, казал Крушелницки. „Следователно изглежда, че флатусът може да причини инфекция, ако източникът е гол, но не и ако той или тя е облечен.“
Крушелницки добавя, че експериментът му с Тенънт така или иначе не е повод за тревога (освен, може би, от гледна точка на отдел „Човешки ресурси“). Бактериите, които изследването открива, са от „добрите“ и не особено различни от разновидностите, срещани в киселото мляко. А техният извод за инфекциозния потенциал на пръдните?
„Не пърдете голи край храна“, казва д-р Крушелницки.
Ясно като бял ден!
