Детска психомоторика: какво трябва да знаем
Основният принцип на детската психомоторика е да осигури глобален подход към цялостното благосъстояние на детето чрез различни упражнения и двигателни задачи, които много наподобяват игра. По този начин се стимулират социално-образователните умения на малчугана. Може да се провежда в специализирани центрове, у дома или в училище, ако има подготвен специалист, който да работи по тази програма с децата, които имат нужда. Особено препоръчителна е в случаи на когнитивни забавяния, дефицит на вниманието, ниско самочувствие, но е полезна и за всички останали, тъй като развива важни умения.
За кого е подходяща
Психомоторните умения могат да бъдат предложени на всяко дете и често са част от образователната програма на някои детски градини и предучилищни групи.
Идеята всъщност е да се насърчи растежа и хармоничното развитие на детето чрез интегриране на различни функции: двигателни, емоционални, интелектуални и социални.
С помощта на специално обучен човек, малчуганите изпълняват прости упражнения със или без инструменти/уреди и взаимодействат помежду си, като по този начин подобряват и междуличностните умения.
Засилва самочувствието и увереността
Психомоторният подход засилва процесите на идентификация, социализация и творчество, и така помага на детето да изрази своите емоции, като опознае тялото си и използва движението като инструмент за посредничество с това, което го заобикаля.
По този начин то активира и индивидуалните си специфични ресурси, активирайки ги чрез положителни емоционални и релационни преживявания в контекст на превенция, а не на терапия. Това превръща двигателната активност в средство за откриване на собствения потенциал.
В случаите на деца с дефицит в определени функции - внимание, координация, комуникация или специфично обучение, интервенцията трябва да се извърши от специалист, който притежава този вид умения. Той трябва да работи и с останалия екип, с лекар или психолог, за да има максимален ефект за детето.
Терапевтична психомоторика
При по-сложни патологии като аутизъм, умствена изостаналост или невромоторни патологии, невропсихомоторният подход трябва да взаимодейства с други специфични интервенции, свързани с различните житейски контексти на детето, извършвани от други професионални фигури - помощни учители, възпитатели, социални работници и психолози.
Целта е да бъде насърчена емоционалността, социализацията, училищната интеграция, самостоятелността в ежедневния живот.













