Пациент е успял да преживее цели два дни без бели дробове, като през това време кръвта му е била оксигенирана извън тялото, докато лекарите го подготвят за трансплантация. По-късният анализ на отстранените органи показва, че този крайно нестандартен подход е бил единственият възможен — и че подобен „период без бели дробове“ може да спаси и други пациенти в бъдеще.
Появата на белите дробове, които позволяват кислородът от въздуха да преминава в кръвта, е едно от ключовите еволюционни събития, направили живота на гръбначните възможен на сушата. В продължение на около 400 милиона години всички земноводни, влечуги, птици и бозайници са разчитали на тях — поне до съвсем скоро.
Случаят касае 33-годишен мъж, който дотогава е бил напълно здрав. Той е болезнено напомняне, че грипът тип B не е опасен само за възрастните и малките деца. Мъжът постъпва в болница с остър респираторен дистрес синдром (ОРДС), а през следващите шест седмици вторична инфекция с Pseudomonas aeruginosa води до развитие на некротизираща пневмония. Въпреки лечението с антибиотици и кислородна терапия състоянието му продължава да се влошава, докато сърцето и бъбреците му започват да отказват.
„Сърцето му спря почти веднага след пристигането. Наложи се да започнем реанимация“, разказва проф. Анкит Бхарат от Северозападния университет, ръководител на екипа, спасил пациента. „Когато инфекцията е толкова тежка, че белите дробове буквално се разпадат, увреждането е необратимо. В такива случаи пациентите обикновено умират.“
Дори и белите дробове за трансплантация да са налични на момента, тялото на пациента не би могло да понесе операцията. Инфекцията първо трябва да бъде овладяна — а това можело да стане единствено чрез пълното отстраняване на белите дробове. Това дава шанс на останалите органи да започнат да се възстановяват. Проблемът е очевиден.
„Сърцето и белите дробове са неразривно свързани“, обяснява Бхарат. „Когато белите дробове ги няма, как изобщо поддържаш пациента жив?“
Доскоро отговорът е бил един: не можеш. В последните години обаче някои пациенти с кистозна фиброза, при които белите дробове са отказали почти напълно, са успявали да преживеят дни благодарение на изкуствени системи за оксигенация. В този случай екипът създава специална машина, способна временно да замести функцията на белите дробове — да насища кръвта с кислород, да отстранява въглеродния диоксид и едновременно с това да поддържа кръвния поток през вече отслабеното сърце.
Д-р Читару Курихара (вляво) и д-р Анкит Барат (вдясно) оперират пациент, като отстраняват увредените бели дробове и поставят изкуствен бял дроб - два дни преди самата трансплантация. Northwestern University (CC BY-SA)
Системата не е напълно ново изобретение. Технологии за изкуствено оксигениране на кръвта вече съществуват. Истинската иновация е в начина, по който лекарите предотвратяват опасното повишаване на налягането в сърцето и съдовете. Това е постигнато чрез използване на адаптивен шънт — алтернативен път за кръвта, който постоянно се нагаждал към силата на кръвния поток.
Резултатът е почти незабавен. След отстраняването на белите дробове и преминаването към външна оксигенация състоянието на останалите органи започва да се подобрява. Два дни по-късно се появяват подходящи донорски бели дробове. Хирурзите преценяват, че пациентът вече е достатъчно стабилен, и извършват трансплантацията.
Подробностите за операцията са публикувани едва сега — след като пациентът е преживял още две години с добра функция на новите си бели дробове и се е върнал към нормален, активен живот.
„По традиция белодробната трансплантация се прилага основно при хронични заболявания като интерстициални белодробни болести или кистозна фиброза“, казва Бхарат. „При тежък ОРДС обикновено се разчита, че с поддържаща терапия белите дробове в крайна сметка ще се възстановят.“
Тук това не би се случило. Подробният анализ на отстранените бели дробове показват масивни и необратими увреждания — тъканта била толкова тежко белязана, че възстановяване било невъзможно.
„За първи път имаме молекулярни доказателства, че при някои пациенти двойната белодробна трансплантация не е избор, а единственият начин да оцелеят“, подчертава Бхарат.
В момента малко болници по света разполагат с възможностите да извършат подобна процедура. Бхарат обаче се надява, че с натрупването на опит методът ще бъде усъвършенстван и ще позволи пациентите да бъдат поддържани живи по-дълго, докато се намерят донорски органи. А в по-дългосрочен план целта е още по-смела — създаване на по-трайно решение.
„В практиката си виждам как млади пациенти умират почти всяка седмица, защото никой не е помислил за трансплантацията като възможност“, казва Бхарат. „При тежки увреждания на белите дробове, причинени от вируси или инфекции, дори в остри ситуации трансплантацията може да бъде животоспасяваща.“
Проучването е публикувано в списанието Med.
