След близо десетилетия на проучвания изследователите са по-близо от всякога до постигането на значим пробив в областта на бъбречната трансплантация. А именно – възможността да се трансплантират бъбреци от донори, чиято кръвна група е различна от тази на реципиента. Подобно нещо би могло да намали значително времето за чакане и да спаси безброй човешки животи.
В проучване, публикувано миналата година, екип от учени от институции в Канада и Китай съобщава, че е създал „универсален“ бъбрек, който на теория може да бъде приет от всеки пациент.
Тестовият орган е оцелял и е функционирал в продължение на няколко дни в тялото на пациент с мозъчна смърт, чието семейство е дало съгласие за участието му в изследването.
„За първи път виждаме подобно нещо да се случва в човешки модел“, каза биохимикът Стивън Уидърс от Университета на Британска Колумбия в Канада, когато изследването беше публикувано през октомври.
„То ни дава безценна представа как можем да подобрим дългосрочните резултати.“
Към днешна дата хората с кръвна група O, които се нуждаят от бъбрек, обикновено трябва да чакат, докато лекарите не намерят бъбрек от донор със същата кръвна група.
Подобни пациенти съставляват повече от половината от хората в списъците за трансплантация, но тъй като бъбреците с кръвна група O могат да функционират и при нуждаещи се с други кръвни групи, предлагането им е ограничено.
Въпреки че понастоящем е възможно да се извършват трансплантации на бъбреци между различни кръвни групи чрез „обучаване“ на организма на реципиента да не отхвърля органа, съществуващият процес далеч не е съвършен и не е особено практичен.
Той е времеемък, скъп и рисков, а освен това изисква съдействието на живите донори, тъй като реципиентът се нуждае от време за предварителна подготовка.
Кръвната група (или типът кръв) се определя отчасти от наличието на антигените на системата ABO в червените кръвни клетки. Антителата в кръвната ни плазма разпознават кога е налице чужд антигенен маркер. (InvictaHOG/Public Domain/Wikimedia Commons)
В настоящото изследване специалистите на практика превръщат бъбрек с кръвна група A в такъв с кръвна група O, като използват специални, вече идентифицирани ензими, които отстраняват захарните молекули (антигените) – те действат като маркери за кръвна група A.
Учените сравняват ензимите с ножици, които работят на молекулярно ниво: като „изрязват“ част от веригите на антигените за кръвна група A, те могат да ги лишат от антигените ABO, което е характерно за кръвна група O.
„Това е като да махнеш червената боя от кола и да разкриеш неутралния грунд“, казва Уидърс.
„След като това бъде направено, имунната система вече не възприема органа като чужд.“
Изследователите създават бъбрек с кръвна група O, готов за трансплантация. (Zeng et al., Nat. Biomed. Eng., 2025)
Преди въобще да се стигне до изпитания върху хора, трябва да се преодолеят още доста предизвикателства.
Трансплантираният бъбрек започва да показва признаци на кръвна група A отново още на третия ден, което води до имунна реакция на тялото. Тя обаче е по-слаба от обикновеното и има индикации, че организмът се опитва да приеме бъбрека.
Статистиката по този въпрос е доста стряскаща: към момента само в САЩ всеки ден 11 души умират, докато чакат бъбречна трансплантация, като повечето от тях са в очакване на бъбрек с кръвна група O.
Това е проблем, който учените атакуват от различни посоки, включително чрез използване на бъбреци от прасета и разработване на нови антитела.
Разширяването на броя съвместими бъбреци, които тези пациенти могат да получат, обещава да доведе до съществена промяна.
„Ето така изглежда моментът, когато години фундаментална наука най-накрая се свързват с реалната грижа за пациентите“, казва Уидърс.
Изследването е публикувано в списанието Nature Biomedical Engineering.
Източник: Science Alert
