Химиотерапията и лъчелечението са спасили живота на милиони деца по света, но тези тежки терапии често оставят след себе си сериозен риск от безплодие в зряла възраст.
Смята се, че около една трета от мъжете, преминали през лечение с токсично въздействие върху половите клетки в детството, след пубертета развиват азооспермия – състояние, при което в еякулата липсват жизнеспособни сперматозоиди.
Сега медицински екип от Университетската болница в Брюксел и Свободния университет в Брюксел твърди, че за първи път в света е успял да възстанови производството на сперматозоиди при такъв пациент.
Какво са направили лекарите
В ново клинично описание, публикувано преди независима научна рецензия, учените обясняват как са лекували мъж без жизнеспособни сперматозоиди, като са трансплантирали обратно в тестиса му собствена тъкан, взета и замразена още в детството му.
Анонимният пациент е роден със сърповидноклетъчна анемия – наследствено заболяване на кръвта, което може да се лекува чрез трансплантация на костен мозък и ниски дози химиотерапия.
През 2008 г., преди лечението, момчето, тогава на около 10 години, и семейството му дават съгласие единият му тестис да бъде отстранен и замразен с надеждата някой ден тъканта да бъде използвана.
Завръщане години по-късно
През 2022 г. мъжът се връща в клиниката Brussels IVF с желанието да има дете. Изследванията обаче показват, че в останалия му тестис няма жизнеспособни сперматозоиди.
Тогава той решава да опита трансплантация с тъканта, замразена в детството му.
През 2025 г., като част от клинично изпитване, пациентът преминава операция, при която лекарите имплантират четири тъканни присадки в тестиса му и още четири в скротума.
Резултатът
Година по-късно част от тези присадки вече произвеждат зрели и подвижни сперматозоиди.
Жизнеспособни сперматозоиди се откриват само в областите, съдържащи трансплантираната тъкан. Те обаче не са свързани със семепроводите, което означава, че вероятно не достигат до семенната течност.
Ако пациентът пожелае дете, най-вероятно ще се наложи използването на асистирана репродукция, при която сперматозоидите и яйцеклетките се съчетават в лабораторни условия.
Но възможността за биологично родителство вече съществува там, където преди не е имало такава.
Защо това е толкова важно
Макар изследването все още да очаква независима оценка, специалисти определят резултатите като изключително обещаващи.
Педиатричният ендокринолог Род Мичъл от Университета в Единбург, който ръководи подобно проучване, казва пред The Guardian:
„Ако замразите тъкан и клетките останат живи, те би трябвало да имат потенциал.“
„Връщате тъканта обратно в идеалната среда, която да я стимулира. Научно и биологично това има смисъл. Но на практика пак е удивително.“
Проблемът при децата
При възрастните мъже, които преминават през химиотерапия или лъчелечение, обикновено се препоръчва замразяване на сперма.
Преди пубертета обаче това не е възможно, защото организмът все още не произвежда зрели сперматозоиди.
В детските тестиси обаче се съдържат така наречените сперматогониални стволови клетки, които по-късно могат да се превърнат в сперматозоиди. Именно затова замразяването на такава тъкан може да се окаже начин за съхраняване на бъдещата плодовитост.
Пионерската роля на Брюксел
През 2002 г. Университетската болница в Брюксел става първата в света, която започва да замразява незряла тестикуларна тъкан с надеждата един ден тя да помогне за възстановяване на фертилността.
Оттогава и други болници по света възприемат тази практика, а над 3000 момчета вече са преминали през подобно криосъхранение.
За много от тези пациенти това е единствената потенциална възможност някога да имат биологични деца.
Все още има много неизвестни
Един успешен случай не е достатъчен, за да се докаже окончателно ефективността на метода, но резултатите показват, че замразените клетки могат да оцелеят след замразяване, размразяване и повторно присаждане.
Интересното е, че при пациента броят на съхранените стволови клетки е бил изключително малък, но дори това е било достатъчно, за да започне производство на сперматозоиди след трансплантацията.
Все още не е ясно колко дълго ще останат активни тези присадки. Данни от изследвания при животни подсказват, че животът им може да е сравнително кратък.
Остава и най-важният въпрос – дали тези сперматозоиди могат да доведат до раждането на здрави деца.
Поглед към бъдещето
„Това е важна стъпка в научните изследвания за съхраняване на плодовитостта при деца с рак и други заболявания на кръвта,“ казва специалистът по репродуктивна медицина Веерле Влубергс от Brussels IVF.
„Макар процедурата да е създадена именно за възстановяване на фертилността, към момента не можем да гарантираме успех или възможност пациентите действително да имат деца. Но това лечение дава нови перспективи на тези млади хора. Те вече имат възможности, които доскоро не съществуваха.“
Изследователите ще продължат внимателно да проследяват пациента, включително евентуално развитие на ембриони, бременност и здравословното състояние на бъдещи деца.
История, която милиони хора по света вероятно ще следят с надежда.
Проучването е публикувано в medRxiv.
