Вирусът на Епщайн-Бар (Epstein–Barr virus, EBV) е един от най-разпространените в света – смята се, че присъства при около 95 процента от възрастните. При повечето хора той не предизвиква очевидни симптоми.
Но EBV не е просто краткотрайна инфекция.
След като попадне в организма, той остава там за цял живот и е свързан с няколко вида рак, множествена склероза и други сериозни здравословни усложнения. Сега ново изследване предлага обещаващ начин за борба с него.
Как работят новите антитела
Екип от Центъра за борба с рака „Фред Хътчинсън“ и Университета на Вашингтон в САЩ е разработил антитела, които атакуват два протеина на повърхността на вируса.
Тези протеини позволяват на EBV да „отключи“ достъп до B-клетките – вид бели кръвни клетки с ключова роля за имунната система.
Ако действието им бъде блокирано, вирусът няма да може да се установи в организма и може дори да се предотврати повторното му активиране по-късно в живота.
Обещаващи резултати при експерименти
В експерименти с мишки, притежаващи имунна система, подобна на човешката, едно от тези антитела успява да защити животните от инфекция с EBV.
Това изследване преодолява и дългогодишен проблем: вирусът е толкова „вездесъщ“ в атаката си, че е трудно да се открият специфични имунни клетки, върху които да се базира разработването на антитела.
„Откриването на човешки антитела, които блокират вируса на Епщайн-Бар да инфектира имунните клетки, е особено трудно, защото – за разлика от други вируси – той може да се свързва с почти всички наши B-клетки,“ обяснява биохимикът Андрю Макгуайър.
„Решихме да използваме нови технологии, за да запълним тази празнина в знанията, и направихме важна крачка към блокирането на един от най-разпространените вируси в света.“
Умен трик с „човешки“ антитела
Една от най-интересните части от изследването е използването на генетично модифицирани мишки, които произвеждат човешки антитела. Това увеличава шанса те да бъдат приети от човешкия организъм при бъдещо приложение.
Когато животните са изложени на двата вирусни протеина – gp350 и gp42 – техните клетки задействат точния имунен отговор, който учените търсят.
В крайна сметка изследователите изолират 10 нови антитела – две насочени към gp350 и осем към gp42. При тестове върху живи мишки едно от тях показва особено силна защита срещу EBV.
„Не само идентифицирахме важни антитела срещу вируса на Епщайн-Бар, но и потвърдихме нов иновативен подход за откриване на защитни антитела срещу други патогени,“ казва патобиологът Кристъл Чан.
Защо този вирус е толкова важен
Когато EBV предизвиква симптоми при хората, те най-често се проявяват като инфекциозна мононуклеоза (жлезиста треска). След това вирусът остава в организма в „спящо“ състояние, но може да стане опасен – особено при хора с отслабена имунна система.
Една от големите надежди е, че тези антитела могат да се използват при стотиците хиляди трансплантации на органи и костен мозък, извършвани всяка година. Тези процедури изискват потискане на имунитета, което прави пациентите уязвими към EBV.
Особено проблемни са посттрансплантационните лимфопролиферативни заболявания (PTLD), при които лимфоцитите започват да се размножават неконтролируемо и могат да доведат до животозастрашаващи ракови заболявания.
С помощта на тези нови антитела този процес потенциално може да бъде овладян.
„Предотвратяването на EBV виремията има голям потенциал да намали честотата на PTLD и да ограничи нуждата от намаляване на имуносупресията,“ казва специалистът по инфекциозни болести Рейчъл Бендър Игнасио.
Какво следва
Блокирането на инфекцията може да бъде особено полезно при трансплантации при деца, които все още не са били изложени на вируса.
Разбира се, предстои още много работа, преди да се стигне до реално лечение. Следващите стъпки включват тестове за безопасност при хора и клинични изпитвания.
Междувременно други учени работят и върху ваксина срещу EBV.
„След години търсене на ефективен начин за защита срещу вируса на Епщайн-Бар, това е значителен напредък както за научната общност, така и за хората с най-висок риск от усложнения,“ казва Макгуайър.
Изследването е публикувано в списание Cell Reports Medicine.
