Изглежда противоречиво: хапчетата, които приемате за главоболие, всъщност може да го поддържат. Главоболието от прекомерна употреба на лекарства е добре документирано медицинско явление, но добрата новина е, че често е обратимо, след като бъде диагностицирано.

Над 10 милиона души във Великобритания редовно страдат от главоболие, което представлява около едно от всеки 25 посещения при общопрактикуващ лекар. Повечето главоболия са безвредни и не са признак за сериозен проблем. Въпреки че много хора се притесняват, че може да имат тумор на мозъка, по-малко от 1% от тези с главоболие действително имат такъв.

Тъй като има всевъзможни причини за главоболие, общопрактикуващите лекари трябва да влязат в ролята на детективи. Подробната медицинска история и прегледът са от съществено значение, като понякога не е изключено и насочването към специалист.

Предизвикателството е да се определи дали главоболието е признак за сериозна основна причина или е доброкачествено. Дори доброкачественото главоболие обаче може да повлияе значително на ежедневието на човек и все пак се нуждае от подходящо лечение.

Лечението зависи от вида на главоболието. Например мигрената може да се лекува с лекарства против гадене или бета-блокери, докато главоболието, свързано с тревожност или депресия, може да се подобри, когато човек се погрижи за психичното си здраве. Промените в начина на живот, като например в диетата и включването на упражнения, също могат да помогнат за справянето с много видове дългосрочно главоболие.

Въпреки това лекарите често наблюдават друг вид упорито главоболие, което има ясен модел. Пациентите съобщават за повтарящи се главоболия, които са започнали или са се влошили след редовен прием на болкоуспокояващи лекарства в продължение на три месеца или повече.

Това може да се случи при хора с мигрена, главоболие от напрежение или други болезнени състояния като болки в гърба или ставите. Някои могат да приемат няколко вида лекарства, обикновено все по-често, и в крайна сметка да се озоват в един разочароващ цикъл, който на пръв поглед не изглежда лишен от смисъл.

Вероятната диагноза е главоболие от прекомерна употреба на лекарства. Смята се, че това състояние засяга около 1–2% от хората и е три до четири пъти по-често при жените.

Виновникът често са самите болкоуспокояващи. Опиатите като кодеин, използвани за лечение на умерена болка от травми или след операция, имат дълъг списък от странични ефекти, включително запек, сънливост, гадене, халюцинации – и главоболие.

Не само силните лекарства на опиатна основа могат да причинят главоболие. Обичайните болкоуспокояващи като парацетамол и НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства, като ибупрофен) също могат да имат роля. Някои лекарства, като ко-кодамол, дори комбинират парацетамол с опиат.

Парацетамолът има по-опростен профил на странични ефекти в сравнение с лекарства като кодеин. Когато се приема в рамките на препоръчителните дневни дози – които зависят от възрастта и теглото – той обикновено е безопасно и ефективно болкоуспокояващо средство. Това е допринесло за широкото му използване и лесната му достъпност.

Въпреки това приемането на дози, по-високи от препоръчителните, или прекалено честото му използване може да бъде много опасно. Това може да доведе до сериозни – понякога фатални – усложнения, като чернодробна недостатъчност.

Въпреки че страничните ефекти са по-редки, проучвания са показали, че редовната употреба само на парацетамол също може да предизвика хронични главоболия при някои хора.

Освен обезболяващите лекарства, и други лекарства могат да причинят проблеми. Прекалено честото използване на триптани – лекарства за спиране на пристъпи на мигрена – също може да доведе до главоболие от прекомерна употреба на лекарства.

Терминът „прекомерна употреба“ може да създаде впечатлението, че пациентите приемат повече от препоръчваната дневна доза, което не е изключено и носи сериозни рискове. Въпреки това в много случаи на главоболие от прекомерна употреба на лекарства пациентите нито превишават препоръчителната доза, нито приемат лекарството всеки ден.

При парацетамол или НСПВС главоболие от прекомерна употреба на лекарства може да се развие, ако се приемат 15 или повече дни в месеца. При опиатите главоболие може да се появи дори при по-рядка употреба – понякога само след десет дни в месеца.

Същите лекарства, които би трябвало да лекуват главоболието ви, може да го влошават. Снимка: Eddie Jordan Photos / Shutterstock

Ето защо е важно да се консултирате с лекар, ако се налага да приемате обезболяващи лекарства, дори и без рецепта, за дълъг период от време. Не при всички се развиват главоболия, причинени от прекомерна употреба на лекарства, а рискът изглежда варира от човек на човек, което означава, че индивидуалната податливост играе голяма роля.

Лечение

Лечението на тези главоболия може да бъде предизвикателство. Често е трудно за пациентите да разпознаят сами, че лекарствата им са причината за проблема. Обичайният подход включва постепенно преустановяване на употребата на медикамента под наблюдение, като в крайна сметка се спира напълно.

Това може да бъде объркващо за пациентите, тъй като те очакват болкоуспокояващите лекарства като парацетамол да облекчат главоболието им. Някои се притесняват, че болката им ще се влоши, когато намалят дозата. Ето защо е важно да работите в тясно сътрудничество с лекар – за да потвърдите диагнозата, да следите напредъка и да планирате следващите стъпки в лечението.

Ако имате главоболие повече от 15 дни в месеца, е важно да посетите вашия личен лекар. Обсъждането на проблема може да помогне за идентифициране на основните причини и да обясни тези често изтощителни симптоми. Воденето на дневник за главоболието – в който се отбелязват симптомите и ежедневните подробности – също може да подпомогне диагностицирането.

Не е напълно ясно защо някои лекарства, особено болкоуспокояващите, могат да влошат главоболието. Въпреки това е важно да сте наясно с тази вече добре установена връзка и да потърсите лекарска помощ.

Едва когато някои пациенти престанат напълно да приемат определени лекарства, те откриват неприятната истина: че болката им се подхранва от самите лекарства, от които са зависими.

Автор: Дан Баумгардт (Dan Baumgardt), старши преподавател, Факултет по психология и невронаука, Университетът в Бристол (University of Bristol).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.