Деменцията често се свързва с напредналата възраст, но тя не се появява изведнъж, от нищото. Някои рискови фактори могат да възникнат още преди да сме се родили, а други се оформят постепенно – през детството и ранната зрялост. Според изследванията именно този период може да се окаже най-подходящият момент за намеса.
Предишни проучвания са открили различни модифицируеми рискови фактори за деменция. Но ако опитаме да ги променим едва след като вече е започнала невродегенерацията, ефектът е ограничен. Затова учените все по-често насочват вниманието си към най-ранните етапи от живота – там, където малки промени днес могат да окажат голямо влияние утре.
Още от раждането: първите следи на риска
Изследване от 2023 г., проведено от учени в Швеция и Чехия, установява няколко фактора при раждането, които са свързани с леко повишен риск от деменция по-късно в живота.
Някои от тях, като например това да споделяш утробата с близнак, са извън човешкия контрол. Други обаче – като по-кратки интервали между ражданията или забременяване след 35-годишна възраст – могат да бъдат взети предвид при семейното планиране.
Младостта като ключов прозорец за превенция
Друго изследване, публикувано в края на 2024 г., разглежда рисковите фактори при млади възрастни между 18 и 39 години. Екип, ръководен от Global Brain Health Institute (GBHI) в Ирландия, събира експерти от 15 държави, за да разработят стратегия за поддържане на мозъчното здраве през целия живот.
„Ранната зрялост е критичен период, в който навременните действия могат значително да намалят риска от деменция по-късно“, казва неврологът Франческа Фарина.
„Ако искаме по-добри резултати за мозъчното здраве, младите хора трябва да бъдат активни участници – в изследванията, образованието и създаването на политики.“
Начин на живот, среда и здравословни състояния
Идентифицираните рискови фактори попадат в няколко категории.
Някои са свързани с начина на живот – прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, липса на физическа активност, социална изолация.
Други са резултат от външната среда – излагане на замърсяване, травматични мозъчни увреждания, загуба на слух или зрение, ниско образователно ниво.
Съществуват и фактори, които са здравословни състояния, често повлияни от начина на живот – като затлъстяване, диабет, високо кръвно налягане, висок LDL холестерол и депресия.
В крайна сметка учените подчертават, че много от тези рискове могат да бъдат ограничени – и че процесът вероятно започва много по-рано, отколкото повечето хора предполагат.
Детството оставя отпечатък за десетилетия напред
„Дали корените на деменцията стигат чак до детството или дори до бебешката възраст?“ – питат изследователите. Натрупващите се доказателства сочат, че да.
Излагането на определени рискови фактори през първото десетилетие от живота – или дори още в утробата – може да има последствия за целия живот.
Повечето изследвания на деменцията логично се фокусират върху промените в по-късна възраст. Но все повече данни показват, че разликите в структурата и функцията на мозъка при възрастните може да са започнали още в детството.
Когнитивните способности: нишка през целия живот
Дългосрочни проучвания, които проследяват хора през целия им живот, разкриват нещо любопитно:
Един от най-силните предиктори за когнитивните способности на човек на 70 години е нивото му на когнитивни умения на 11-годишна възраст.
С други думи, възрастните с по-слаби когнитивни способности често са имали такива още като деца – а не са ги загубили единствено поради по-бързо влошаване в старостта.
Следи от младостта в мозъка на възрастния човек
Друг сигнал идва от мозъчните изследвания. Някои увреждания или отклонения, наблюдавани по-късно в живота, може да са свързани със събития или поведение от младостта.
Интересното е, че част от тези промени изглеждат по-тясно свързани с ранни рискови фактори, отколкото с настоящия начин на живот.
Всичко това води до една проста, но силна идея: превенцията на деменцията трябва да се разглежда като цел за целия живот, а не като задача за старостта.
Неочевидните връзки
Някои рискови фактори звучат очевидно – например алкохолът, тютюнопушенето или мозъчните травми.
Други обаче действат по по-сложен, заобиколен начин. Например загубата на слух или зрение също е свързана с деменция – вероятно заради комбинация от мозъчни промени и социална изолация, която често ги съпътства.
Какво можем да направим?
Да познаваме рисковете е едно. Да ги намалим – съвсем друго предизвикателство.
Изследователите предлагат подход на три нива: индивидуално, общностно и национално.
На индивидуално ниво ключът е информираността – хората трябва да разбират колко важно е мозъчното здраве и какви са рисковете. Това може да се постигне чрез образователни програми и кампании, както и чрез политики като данъци върху вредни вещества като алкохол и цигари.
На общностно ниво се предлага създаване на консултативни съвети от млади хора, които да работят с местните власти и да помагат за адаптиране на мерките към конкретната среда.
На национално ниво идеята е за приемане на харта за мозъчно здраве, която да насочва усилията в дългосрочен план.
Нови рискове на хоризонта
Списъкът с рискови фактори не е окончателен. Учените обръщат внимание и на нововъзникващи влияния, които тепърва трябва да бъдат изследвани – като ултрапреработени храни, употреба на наркотици, прекомерно време пред екрана, стрес и излагане на микропластмаси.
Интересното е, че младите хора вече проявяват силен интерес към темата. Те са по-наясно с когнитивните различия и невроразнообразието и често разпознават състояния като ADHD или аутизъм в себе си или около тях.
Тази осъзнатост не е просто любопитство. Тя е двигател – желание да разберат по-добре мозъка си и да се грижат за него по-рано, преди проблемите да са почукали на вратата.
Изследването е публикувано в The Lancet: Healthy Longevity.
