Яденето на повече месо се свързва с по-нисък риск от деменция, но само при една група хора

Ново наблюдателно проучване свързва по-високия прием на месо с по-нисък риск от деменция, но само при хора с конкретен генетичен вариант.

Ново изследване стига до изненадваща връзка: по-високата консумация на месо може да е свързана с по-нисък риск от деменция. Важната подробност обаче е, че този ефект е наблюдаван само при хора с определен вариант на гена APOE4, който е силно свързан с риска от болестта на Алцхаймер.

Проучването е наблюдателно, което означава, че учените са проследили какво ядат участниците и как се променя когнитивното им състояние с времето, но не са им назначавали конкретен хранителен режим. Затова резултатите показват връзка, а не доказват, че месото предпазва от деменция.

Какво показва изследването

Учени от Каролинският институт и Стокхолмския университет са проследили 2157 души на възраст над 60 години в рамките на до 15 години. Те са сравнили данните за самоотчитаното хранене на участниците с резултатите от когнитивни тестове и с евентуални диагнози деменция.

Резултатите показват, че сред хората с генетичния вариант APOE4 тези, които са яли най-много месо, са били значително по-малко склонни да развият деменция. При тях и влошаването на паметта е настъпвало по-бавно.

„Това проучване тества хипотезата, че хората с APOE4 биха имали по-нисък риск от когнитивен спад и деменция при по-висок прием на месо“, казва геронтологът Якоб Норгрен от Karolinska Institutet.

Ефектът не е еднакъв за всички

При участниците, които не са носители на APOE4, общата консумация на месо не е била свързана нито с резултатите от когнитивните тестове, нито с вероятността от развитие на деменция.

Това подсказва, че връзката между храненето и риска от деменция може да не е една и съща при всички хора. Според авторите е възможно носителите на APOE4 да усвояват някои хранителни вещества от месото по различен начин.

APOE е ген, който кодира аполипопротеин Е – белтък, участващ в транспорта на холестерол и мазнини в организма, включително в мозъка. Това може частично да обясни връзката между APOE4 и Алцхаймер, макар че и тук са нужни още изследвания.

Преработеното месо отново е под въпрос

Макар резултатите да изглеждат необичайни, самото изследване не оневинява преработените месни продукти. Напротив – и тук има данни, че по-ниският дял на преработеното месо в общата консумация е свързан с по-нисък риск от деменция, независимо от генетичния вариант.

„По-ниският дял на преработено месо в общата консумация на месо е свързан с по-нисък риск от деменция, независимо от APOE генотипа“, казва неврологът Сара Гарсия-Птасек от Karolinska Institutet.

В тази група участници около една трета от общия прием на месо е идвала от преработени продукти. Данните сочат, че по-високото съотношение на непреработено към общо месо – например повече червено месо или птиче месо вместо колбаси и други преработени изделия – се свързва с по-нисък риск от деменция, независимо дали човек носи APOE4.

Защо резултатите трябва да се тълкуват внимателно

Изследването със сигурност добавя нюанс към темата, но не отменя по-старите данни. Десетилетия изследвания, особено върху преработеното червено месо, вече са го свързвали с по-висок риск от деменция и други здравни проблеми.

Затова има сериозни основания за предпазливост. Новото проучване е интересно, но не е достатъчно, за да променя само по себе си хранителните препоръки.

Авторите също подчертават, че това е наблюдателно изследване. Тоест учените са проследили навиците на хората и последващото развитие на когнитивните им способности, но не са доказали причинно-следствена връзка.

С други думи, резултатите не означават, че повече месо автоматично предпазва от деменция.

Какво означава това на практика

Най-важният извод е, че генетиката може да влияе върху това как храненето се отразява на мозъка. При хората с APOE4, които са около една четвърт от световното население, рискът от деменция може да се влияе от фактори, които не действат по същия начин при останалите.

Това не е покана за безразборна консумация на месо, а по-скоро знак, че бъдещите хранителни препоръки може да се окажат по-персонализирани, включително според генетичния профил.

„Сега са нужни клинични изпитвания, за да се разработят хранителни препоръки, съобразени с APOE генотипа“, казва Норгрен.

Изследването е публикувано в JAMA Network Open.

Какво остава неясно

Все още не е ясно защо точно е наблюдавана тази връзка при носителите на APOE4. Една от хипотезите е, че техният организъм може да използва определени хранителни вещества от месото по различен начин.

Но засега това остава предположение. Нужно е да се изясни и дали ефектът се дължи на самото месо, на по-висок прием на белтъчини, желязо, витамин B12, или на други особености в храненето и начина на живот.