Вегетарианството отразява личностен профил, доминиран от автономност, постижения и неконформизъм вместо традиционните ценности на доброжелателност и съобразяване.

Нов психологически анализ, публикуван в научното списание PLOS ONE, хвърля нова светлина върху ценностната система на хората, избрали растително-базирана диета. Изследването, оглавено от психолога Джон Б. Незлек от Университета за социални и хуманитарни науки SWPS в Полша и Колежа на Уилям и Мери в САЩ, разкрива, че вегетарианците се ръководят значително повече от стремеж към независимост и индивидуална реализация, отколкото от социални или етични мотиви, каквито традиционно се приписват на този хранителен избор.

Структурирано междукултурно проучване с над 3700 участници

Изследването е изградено върху три независими извадки – една от САЩ и две от Полша – с общо 3792 възрастни участници. От тях 883 се самоопределят като вегетарианци, а останалите 2909 – като невегетарианци. За целите на анализа, понятието "вегетарианец" обединява както вегани, така и хора, които избягват месото, но допускат млечни или яйчни продукти.

Участниците попълват стандартизирани въпросници, базирани на Теорията за човешките ценности на Шалом Шварц – една от най-влиятелните психологически рамки за изследване на мотивационните структури, които определят поведението. Използвани са два формата на въпросника: разширен с 57 твърдения в САЩ и съкратен с 21 твърдения в Полша. Всеки участник оценява до каква степен определено описание на фиктивен човек съответства на собствената му личност, използвайки шестстепенна скала.

Десет ключови ценности като обект на сравнение

Анализът се фокусира върху десет основни ценности, групирани от Шварц:

  • Универсализъм (загриженост за природата и хората)

  • Доброжелателност (грижа за близките)

  • Конформизъм (социално съобразяване)

  • Традиция

  • Сигурност

  • Самоуправление

  • Стимулиране (търсене на нови преживявания)

  • Хедонизъм

  • Постижение

  • Власт

За да се избегне пристрастност в отговорите, резултатите са нормализирани спрямо средната стойност за всеки участник, а анализът е проведен с помощта на двупосочен ANOVA модел, отчитащ ефектите както на диетичния статус, така и на пола. Множествените сравнения са коригирани чрез процедурата на Бенджамини-Хохберг, за да се осигури статистическа надеждност.

Ценностният профил на вегетарианците: повече за индивидуалност, по-малко за социална хармония

Резултатите разкриват ясно разграничение между ценностните системи на вегетарианци и невегетарианци. Във всички три извадки хората с растително-базирана диета отдават значително по-ниско значение на ценности като доброжелателност, сигурност и конформизъм, които са в основата на социалната стабилност и междуличностната хармония.

За сметка на това, вегетарианците последователно оценяват по-високо ценности, свързани с личната независимост и постиженията – като стимулиране, постижение и власт. Това предполага, че отказът от месо може да бъде разбран не само като морална или здравословна позиция, но и като израз на личностна индивидуалност и откъсване от наложените социални модели.

Интересна разлика се наблюдава и при отношението към традицията – още една ценност, по-слабо застъпена сред вегетарианците, особено в полските кохорти, където разликата достига статистическа значимост.

Разминавания между културите: САЩ срещу Полша

Културният контекст оказва съществено влияние върху начина, по който се проявяват тези ценности. В САЩ, например, вегетарианците придават по-голямо значение на универсализма, включително екологичните му измерения – загриженост за природата и благосъстоянието на всички хора. В Полша обаче такива разлики не се наблюдават.

Също така стойностите, свързани със самоуправлението, показват противоположна динамика: по-важни са за вегетарианците в Полша, но за невегетарианците в САЩ. Това подчертава колко тясно преплетени са личните избори с културните норми и социалната среда.

Психологията на храненето: избор или съпротива?

В заключението на изследването, Джон Б. Незлек предлага алтернативна гледна точка към вегетарианството: то може да бъде разбирано не само като проява на етична отговорност, а като акт на самоопределяне и съпротива срещу конвенционалните обществени норми. Вегетарианството в този контекст изглежда по-малко като морална необходимост и повече като личен избор, мотивиран от желанието за автономия и нови преживявания.

Това преосмисляне на диетичните предпочитания като част от дълбоки психологически нагласи може да има важно значение за комуникацията и социалната политика, свързани с устойчивото хранене. Разбирането, че изборът на вегетарианска диета е обвързан не само с етика, но и с лични ценности и идентичност, разширява хоризонта за бъдещи изследвания и практики в областта на общественото здраве и поведенческата психология.

DOI: 10.1371/journal.pone.0323202

Източник: Phys.org