През 1947 г. учените стоварват 86 кг сух лед върху ураган, за да видят какво ще се случи

Жителите на Джорджия намират експеримента за особено противоречив, тъй като ураганът предизвиква щети за 2 млн. долара.

Ураганите могат да бъдат особено неприятни и досадни. През 1947 г. САЩ се опитват да се справят с проблема, като натоварват самолет B-17 със сух лед и го изсипват в центъра на една подобна буря. Целта? Да я усмирят още преди да достигне сушата. Или поне да променят посоката ѝ по такъв начин, че да нанесе колкото се може по-малко щети.

Операцията ще бъде запомнена като един от най-противоречивите опити да се установи контрол над природна стихия. Това е и последният опит на проекта „Сирус“ да промени пътя на даден ураган.

През 1946 г. Винсент Шефер – химик и метеоролог – открива едно любопитно свойство на свръхохладената вода. Тоест такава, която е под нула градуса, но все още се намира в течно състояние.

Шефер установява, че ако добави към нея сух лед, тази свръхохладена вода ще замръзне. Нещо повече – същото може да се осъществи и в тропосферата. Тоест сухият лед може да се „засява“ в облаците и по този начин да ги променя и да предизвиква валежи.

По настояване на Шефер компанията „Дженерал Електрик“ сключва споразумение с Военноморската изследователска лаборатория и Корпуса на военните комуникации на Сухопътните войски и създава проекта „Сирус“. Първоначалната цел е да се тества концепцията за засяване на облаци, но скоро екипът започва да си задава въпроса какво би станало, ако се хвърли сух лед в ураган. Ще го отслаби ли или поне ще промени ли курса му, както и този на други тропически циклони?

Първоначално изследователите са се надявали да използват за целта на своя експеримент млад ураган в процес на формиране. В епохата обаче, в която сателитите все още не са съществували, това не е било особено просто и до октомври 1947 г. търсенето не се увенчава с успех.

„На 12 октомври ураган, който Службата за урагани на Военновъздушните сили нарича „Кинг“, започва да се придвижва на североизток над Флорида. Тропическите порои в южната част предизвикват наводнения и значителни щети в продължение на дни. На следващия ден бурята се отклонява от крайбрежието и продължава навътре в морето“, обяснява Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA).

„Това изглеждаше като идеалния кандидат за проекта „Сирус“ – ураганът вече не си взаимодействаше със сушата и се смяташе, че след експеримента няма да застраши никого.“

Екипът пресича пътя на бурята и хвърля от 8 хил. метра височина близо 86 кг сух лед в центъра ѝ, за да „види какво ще се случи“, както посочва Националната администрация за океаните и атмосферата.

Успешна ли е операцията? Трудно е да се каже със сигурност. Това, което знаем, е, че жителите на Джорджия не остават особено доволни от случилото се. Малко след разпръскването на сухия лед бурята сякаш отслабва. На следващия ден обаче отново се усилва, насочва се към бреговете на Джорджия и Южна Каролина и нанася щети за 2 млн. долара.

„Хората твърдят, че щетите в Джорджия са вследствие от експеримента и завеждат дело“, пише доклад по темата.

„Метеоролозите обаче посочват, че ураганите от 1906 г. и от предходната седмица са следвали почти същата траектория (Редакционен комитет „Предградия и превенция на бедствията“, 1966 г.). Това показва, че ураганът „Кинг“ е започнал да променя посоката си още преди засяването на облаците. Заради заведеното съдебно дело експериментите по проекта „Сирус“ са прекратени.“

Макар от юридическа гледна точка екипът категорично да отхвърля твърдението, че е насочил урагана към Джорджия, учените са сравнително убедени, че експериментът действително е оказал влияние върху бурята.

„Операцията по засяване доведе до образуването на зона със снеговалежи и устойчиви снежни облаци, съпроводени от слаб дъжд в областта, където температурите бяха над нулата“, разказва Шефер за експеримента, който самият той наблюдава от един от участващите в него самолети.

„Устойчивите снежни облаци обхванаха значителна площ и вероятно са се задържали достатъчно дълго, за да повлияят и на други свръхохладени облаци. Съгласен съм с оценката на командир Рекс, че операцията по засяване е предизвикала промени на площ от около 300 квадратни мили [777 квадратни километра].“

Екипът обаче отбелязва, че не е успял да проникне в сърцето на бурята – нещо, което днешните ловци на урагани правят редовно – заради повреда в навигационното оборудване. На практика учените стигат до извода, че трябва да изсипят още по-голямо количество сух лед в по-млади урагани, за да установят какъв точно е ефектът.

„Основното нещо, което научихме от този полет – заключава д-р Ървинг Лангмюр, физик и химик, участвал в проекта, – е, че трябва да научим неизмеримо повече за ураганите, отколкото знаем в момента.“

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров