Инфарктът на миокарда настъпва, когато коронарна артерия, снабдяваща сърдечния мускул с кръв, се запуши. В резултат до сърцето престават да достигат кислородът и хранителните вещества, от които то се нуждае, за да продължи да работи.
Тогава организмът задейства няколко естествени аварийни механизма. Предишни изследвания показват, че сърцето се опитва да разшири други артерии и дори да изгради нови кръвоносни съдове, които да послужат като обходен път. Тези реакции обаче обикновено не са достатъчно бързи или ефективни, за да предотвратят увреждането на сърцето или фаталния изход.
Сега екип, ръководен от учени от Университета на Китайската академия на науките, установява, че действа и друг механизъм за създаване на естествен байпас. В него участват миниатюрните капиляри, които свързват артериите и вените.
Анализът разкрива как капилярите се опитват да изградят обходни съдове, за да подобрят кръвообращението. (Zhang et al., Science, 2026)
Естествената система за възстановяване на сърцето
В изследването си, публикувано в Science, учените за първи път описват подробно как работи тази естествена възстановителна система. Те обясняват и как тя би могла да бъде стимулирана изкуствено, за да се увеличат шансовете за възстановяване след инфаркт.
„В своята съвкупност тези открития променят представите ни за клетъчния произход и механизма на образуване на коронарни колатерални съдове и подчертават ролята му за ефективното възстановяване на сърцето“, пишат изследователите в своя научен труд.
Екипът използва по-прецизна техника за проследяване на клетките от прилаганите в предишни проучвания. Благодарение на нея учените успяват да наблюдават поведението на ендотелните клетки – клетките, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове – както в големите артерии, така и в много по-малките свързващи капиляри.
Капилярите поемат основната роля
При модели на инфаркт при мишки учените стигат до изненадващ резултат. Оказва се, че основната работа по пренасочването на кръвния поток се извършва не от ендотелните клетки в големите артерии, а от тези в малките капиляри.
На практика капилярите се опитват да се преобразуват в съдове, наподобяващи артерии, и по този начин да подпомогнат възстановяването. Този механизъм е сходен с процесите, които протичат при новородените мишки, когато сърцето все още се развива.
„Този процес наподобява програмата на развитие, при която капилярните ендотелни клетки се обединяват и образуват коронарни артериални разклонения с малък диаметър по време на растежа на сърцето при новородените“, обясняват учените.
Способността на кръвоносната система да подпомага възстановяването вече привлича сериозен научен интерес. Друго проучване например показа, че звукови вълни могат да стимулират възстановяването на сърдечната тъкан и растежа на нови кръвоносни съдове при пациенти след сърдечна операция.
Може ли образуването на естествения байпас да бъде стимулирано?
На следващия етап изследователите решават да проверят дали могат да ускорят изграждането на тези обходни съдове – възможност, която в бъдеще би могла да доведе до по-ефективни методи за лечение.
Като подходящ кандидат те определят сигналния протеин VEGF-A, който стимулира растежа на кръвоносни съдове. Когато го прилагат на мишките на кратки интервали, протеинът задейства поредица от химични реакции, които подобряват здравината на новообразуваните обходни артерии.
При мишките, получили оптимизираното лечение с VEGF-A, се наблюдават по-добър кръвоток около увредения участък, по-малки белези върху сърдечната тъкан и подобрена сърдечна функция.
„Умереното добавяне на VEGF-A може също да възстанови микроциркулацията, което подсказва, че въздействието върху съдовата микросреда представлява перспективна терапевтична стратегия“, пишат изследователите.
Резултатите все още не са потвърдени при хора
Разбира се, важното уточнение е, че всички експерименти са проведени с мишки, а не с хора. Въпреки това е вероятно сходни процеси да протичат и в човешкото сърце след увреждане.
След като механизмът на тази естествена резервна система вече е описан подробно, учените могат да започнат да проучват как откритието би могло да подпомогне разработването на лекарства за пациенти, преживели инфаркт.
В САЩ преживяемостта след инфаркт сред пациентите, приети в болница, вече е над 90 процента. Подобни инциденти обаче често оставят трайни увреждания, които впоследствие могат да доведат до други сърдечносъдови проблеми.
Ако непосредствено след инфаркт бъдат приложени лечения, които подобряват притока на кръв и ограничават образуването на белези, част от тези дълготрайни поражения може да бъде предотвратена.
Нова посока в лечението на исхемичната болест на сърцето
Добрата новина е, че науката напредва както в разбирането на причините за инфаркта, така и в търсенето на най-ефективните начини за неговото лечение. Мащабно проучване например свързва 99% от инфарктите и инсултите с четири основни рискови фактора: високо кръвно налягане, висок холестерол, повишена кръвна захар и тютюнопушене.
Новото откритие показва, че един от бъдещите подходи към лечението може да бъде насочен към подпомагане на собствените възстановителни механизми на организма. То не отменя значението на профилактиката – няколко лесни промени в ежедневието също могат да намалят риска от инфаркт и инсулт.
„Тези резултати определят превръщането на капилярите в артериални съдове като основен механизъм на естественото възстановяване на кръвоснабдяването и очертават потенциална терапевтична стратегия за исхемичната болест на сърцето“, заключават изследователите.
Изследването е публикувано в научното списание Science.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
Важно: Резултатите са получени при експерименти с мишки и все още не доказват, че описаният подход е безопасен или ефективен при хора. Материалът има информативен характер и не замества консултацията с лекар.
