По традиция, на 29 септември всяка година Световната кардиологична асоциация чества Световния ден на сърцето. Неговата цел е да информира хората по света за опасността от сърдечни болести, високата смъртност, до която водят, и начините за превенция. В България Световният ден на сърцето официално се организира от Дружество на кардиолозите (ДКБ) в сътрудничество с БЧК.

29 септември в историята:

Събития


480 пр.н.е. — Гръко-персийски войни: Състои се Битката при Саламин, в която гръцката флота под ръководството на Темистокъл побеждава персийската флота, командвана от Ксеркс І.
1515 г. — Швейцария подписва така наречения „Вечен мир“ с Франция
1829 г. — Създадена е първата съвременна полиция в света — Metropolitan Police в Лондон (известна още като Скотланд Ярд), от Робърт Пийл.
1911 г. — Итало-турска война: Италия обявява война на Османската империя.
1913 г. — Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя.
1913 г. — Френския авиатор Морис Прево установява световен рекорд със самолет моноплан Депердюсен Монокок със скорост 200 km/h, което постижение остава ненадминато в следващите 10 години.
1918 г. — Първа световна война: подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата.
1930 г. — Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата „пер“.
1938 г. — Обединеното кралство, Франция, Нацистка Германия и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява на Германия да окупира Судетската област в Чехословакия.
1941 г. — Втора световна война: Германски Айнзацгрупи избиват за два дни 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабин Яр край Киев в Украйна.
1951 г. — Открит е нов естествен спътник на Юпитер — Ананке.
1954 г. — 12 страни подписват конвенция, с която се създава CERN (Европейски съвет за ядрени изследвания).
1960 г. — Студената война: Съветският ръководител Никита Хрушчов прекъсва заседание на Общото събрание на ООН със серия от гневни изблици.
1962 г. — Изстрелян е изкуственият спътник Алует 1 - първият изкуствен спътник на Канада и първият, който не е управляван от СССР или САЩ.
1965 г. — Открит е вторият участък от Автомагистрала А6 в Италия.
1970 г. — Народна република България подписва спогодба за икономическо и техническо сътрудничество в областта на нефта с Ирак.
1971 г. — Оман се присъединява към Арабската лига.
1984 г. — Открит е Олимпийският стадион в Сеул, Южна Корея.
1988 г. — НАСА изстрелва космическата совалка Дискавъри, за първи път след катастрофата на Чалънджър.

Родени

106 пр.н.е. — Помпей Велики, римски държавник и пълководец († 48 пр.н.е.)
1518 г. — Якопо Тинторето, италиански художник, маниерист († 1594 г.)
1547 г. — Мигел де Сервантес, испански романист, драматург и поет († 1616 г.)
1632 г. — Жан-Батист Люли, френски бароков композитор († 1687 г.)
1703 г. — Франсоа Буше, френски художник († 1770 г.)
1725 г. — Робърт Клайв, британски офицер († 1774 г.)
1743 г. — Робърт Якоб Гордън, холандски офицер († 1795 г.)
1747 г. — Юзеф Вибицки, полски писател и политик († 1822 г.)
1758 г. — Хорацио Нелсън, британски адмирал († 1805 г.)
1765 г. — Карл Лудвиг Хардинг, немски астроном († 1834 г.)
1804 г. — Михаил Чайковски, полски патриот и писател († 1886 г.)
1820 г. — Анри V, крал на Франция († 1883 г.)
1843 г. — Михаил Скобелев, руски генерал († 1882 г.)
1858 г. — Вела Благоева, българска социалистка († 1921 г.)
1864 г. — Мигел де Унамуно, испански философ († 1936 г.)
1867 г. — Валтер Ратенау, немски индустриалец († 1922 г.)
1881 г. — Лудвиг фон Мизес, американски икономист († 1973 г.)
1882 г. — Пандо Кляшев, български революционер († 1907 г.)
1887 г. — Тачо Хаджистоенчев, български революционер († 1952 г.)
1888 г. — Янина Поражинска, полска писателка, поетса и предовачка († 1971 г.)
1898 г. — Стефан Илчев, български езиковед († 1983 г.)
1898 г. — Трофим Лисенко, украински агроном († 1976 г.)
1899 г. — Евгений Габрилович, руски сценарист († 1993 г.)
1901 г. — Енрико Ферми, италиански физик, Нобелов лауреат († 1954 г.)
1904 г. — Гриър Гарсън, американска актриса († 1996 г.)
1904 г. — Николай Островски, съветски писател († 1936 г.)
1908 г. — Хайман Спотниц, американски психоаналитик († 2008 г.)
1912 г. — Микеланджело Антониони, италиански режисьор, писател и художник († 2007 г.)
1930 г. — Ричард Боуниндж, австралийски диригент и пианист
1931 г. — Джеймс Кронин, американски физик Нобелов лауреат
1933 г. — Янаки Градев, български общественик
1934 г. — Джери Лий Люис, американски певец
1935 г. — Милен Дьомонжо, френска киноактриса
1936 г. — Силвио Берлускони, италиански политик и бизнесмен
1941 г. — Любомир Бъчваров, български актьор
1943 г. — Волфганг Оверат, немски футболист
1943 г. — Лех Валенса, полски политик, Нобелов лауреат
1944 г. — Георги Бахчеванов, български актьор († 1992 г.)
1944 г. — Христо Кирчев, български политик
1945 г. — Милан Миланов, български лекар и политик
1949 г. — Евгени Ерменков, български шахматист
1949 г. — Йоргос Даларас, гръцки певец
1953 г. — Майкъл Толбот, американски писател († 1992 г.)
1956 г. — Себастиан Коу, британски лекоатлет
1968 г. — Алекс Сколник, американски китарист
1969 г. — Адалберт Зафиров, български футболист
1969 г. — Ивица Вастич, австрийски футболист
1976 г. — Андрий Шевченко, украински футболист
1976 г. — Петър Петков, български икономист
1995 г. — Цветомир Кръстев ,български програмист

Починали

855 г. — Лотар I, франкски крал (* 795 г.)
1186 г. — Гийом от Тир, Архиепископ на Тир (* 1130 г.)
1560 г. — Густав I, крал на Швеция (* 1496 г.)
1802 г. — Аугуст Бач, германски миколог (* 1761 г.)
1833 г. — Фернандо VII, крал на Испания (* 1784 г.)
1882 г. — Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца (* 1849 г.)
1902 г. — Емил Зола, френски писател и критик (* 1840 г.)
1905 г. — Георги Миркович, български революционер (* 1826 г.)
1912 г. — Тодор Лазаров, български революционер (* 1869 г.)
1916 г. — Владимир Мусаков, български писател (* 1887 г.)
1925 г. — Леон Буржоа, френски политик (* 1851 г.)
1927 г. — Вилем Ейнтховен, нидерландски физиолог, Нобелов лауреат (* 1860 г.)
1930 г. — Иля Репин, руски художник (* 1844 г.)
1933 г. — Стоян Мандалов, български революционер (* 1897 г.)
1937 г. — Тодор Шикалев, български революционер (* ? г.)
1940 г. — Едуар Клапаред, швейцарски невролог (* 1873 г.)
1940 г. — Никола Начов, български писател и учен (* 1859 г.)
1944 г. — Иван Ингилизов, български революционер (* 1882 г.)
1944 г. — Коста Николов (офицер), български военен деец (* 1873 г.)
1973 г. — Уистън Хю Одън, англо-американски поет (* 1907 г.)
1981 г. — Бил Шанкли, шотландски футболен треньор (* 1913 г.)
2005 г. — Генади Сарафанов, съветски космонавт (* 1942 г.)
2008 г. — Константин Павлов, български поет и киносценарист (* 1933 г.)
2009 г. — Павел Попович, съветски космонавт (* 1930 г.)
2010 г. — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат (* 1924 г.)
2010 г. — Тони Къртис, американски актьор (* 1925 г.)
2012 г. — Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща (* 1929 г.)
2012 г. — Серги Йоцов, български футболист и треньор (* 1926 г.)

Празници

Рипсиме
Аржентина — Ден на изобретателя