Ново изследване показва, че определена област в мозъка може да има роля в част от случаите на високо кръвно налягане.

Още по-важното е, че учените виждат и възможност този механизъм да бъде повлиян и кръвното налягане да бъде върнато към нормални стойности.

Мозъчна област, която може да повишава кръвното налягане

Според проучване от 2025 г., проведено от екип от Университета на Сао Пауло в Бразилия и Университета на Окланд в Нова Зеландия, латералната парафациална област на мозъка (pFL) може да предизвиква биологични промени, които водят до повишаване на кръвното налягане.

Тази мозъчна област участва в контрола на дишането – по-конкретно при силните, съзнателни издишвания, характерни за физическо натоварване, кашлица или смях.

При експерименти с плъхове изследователите установяват, че pFL има и друга функция: може да предизвиква свиване на кръвоносните съдове.

Според учените именно връзката между контрола върху дишането и сигналите, които влияят върху кръвоносните съдове, може да стои зад развитието на хипертония при част от пациентите.

Това би могло да обясни защо при толкова много хора – според някои оценки около 40% – високото кръвно налягане остава неконтролирано въпреки приема на антихипертензивни лекарства.

Резултатите предполагат, че невроните в pFL могат да свързват промени в ритъма на дишането – които невинаги се усещат – с повишена активност на симпатиковата нервна система. Това е системата, която стои зад реакцията „бий се или бягай“ и която има важна роля и в регулирането на кръвното налягане. Наблюдението се вписва в по-ранни изследвания, които свързват хипертонията с дейността на мозъка и нервната система.

„Като се има предвид, че при около 50% от пациентите с хипертония има неврогенен компонент, предизвикателството е да разберем механизмите, които водят до засилване на симпатиковата нервна активност при хипертония“, пишат авторите на изследването.

„Подобно откритие би дало така необходимата клинична насока за разработването на нови терапевтични стратегии.“

Изследователите установяват връзка между активността на определени неврони и рязкото повишаване на кръвното налягане. (Magalhães et al., Circulation Research, 2026)

Какво показват експериментите

В експериментите с плъхове учените използват техники на генното инженерство, за да активират или потискат невроните в pFL и да проследят последиците от това. Едновременно са наблюдавани нервната активност, свързана с дишането, активността на симпатиковата нервна система и промените в кръвното налягане.

Когато активират pFL невроните при част от животните, изследователите установяват, че това задейства други мозъчни вериги, които в крайна сметка водят до повишаване на кръвното налягане.

Екипът успява подробно да проследи активността в мозъчния ствол и нервната система, включително невроните, с които комуникира pFL, и да сравни тези данни с резултатите при контролна група плъхове без хипертония.

Оказва се, че при плъховете с високо кръвно налягане pFL невроните не само участват в регулирането на дишането, но и изпращат сигнали, които водят до свиване на кръвоносните съдове. Именно това откритие очертава и потенциално нова посока за лечение.

„Установихме, че при високо кръвно налягане латералната парафациална област се активира, а когато нашият екип я деактивира, кръвното налягане се върна до нормални стойности“, казва физиологът Джулиан Пейтън от Университета на Окланд.

Каква е връзката със сънната апнея

Резултатите дават и възможно обяснение защо хората със сънна апнея – състояние, при което дишането многократно се нарушава по време на сън – са изложени на по-висок риск от хипертония.

И тук ключова се оказва връзката между дишането и кръвообращението. pFL невроните не участват активно в нормалното дишане, но се задействат при повишени нива на CO2 или при недостиг на кислород – точно такива промени настъпват по време на епизодите на сънна апнея.

Важно е обаче да се подчертае, че основното изследване е проведено върху животински модели. Възможно е същите невронни вериги да участват и при хората, но това все още не е доказано окончателно.

Смята се, че приблизително една трета от населението на света има проблеми с високото кръвно налягане, а много хора нямат достъп до медикаменти, които могат да го контролират. Затова необходимостта от нови терапевтични възможности е особено голяма. Хипертонията значително увеличава риска от редица сърдечносъдови заболявания и е свързана и с други състояния, включително деменция.

Възможен нов подход към лечението

Следващата задача пред учените е да открият начин за целенасочено въздействие върху pFL невроните, без да се нарушават други функции на мозъка и организма. Изследователите съобщават, че вече има известен напредък и в тази посока.

Каротидните телца са малки групи от клетки във врата, които действат като сензори и следят нивата на кислород, въглероден диоксид и други промени в кръвта. Те могат да влияят върху pFL невроните, без самите те да се намират в мозъка. Според учените въздействието върху тези структури може да бъде достатъчно, за да се ограничи прекомерната активност на pFL.

Пейтън описва подхода така:

„Целта ни е да въздействаме върху каротидните телца. В момента внасяме нов медикамент, който пренасочваме за тази цел, за да потиснем тяхната активност и така безопасно да деактивираме латералната парафациална област от разстояние – без да се налага да използваме лекарство, което прониква в мозъка.“

Проучванията в тази посока всъщност може да са стигнали по-далеч, отколкото подсказва този цитат.

Отделно изследване на същата група от Университета на Окланд, публикувано в началото на годината в Cardiovascular Research, установява, че пиридоксал-5′-фосфатът – активната форма на витамин B6 – блокира рецептор, известен като P2X3. При хората с високо кръвно налягане този рецептор може да стане свръхактивен в каротидните телца и да усилва нервните сигнали, които допринасят за покачването на кръвното налягане.

При плъхове с хипертония прилагането на това съединение води до средно понижение на кръвното налягане с почти 16 mmHg.

Малко изпитване при 14 души с хипертония показва, че същият подход намалява прекомерната реакция на организма към ниски нива на кислород – поне при участниците, при които хеморефлексът е бил най-силно изразен.

Това не е същият „нов медикамент“, за чието пренасочване говори Пейтън, но резултатите дават още едно доказателство в полза на същата терапевтична мишена. Важното е, че за разлика от основното изследване върху плъхове, този подход вече е изпробван и при хора.

Макар подобна стратегия да изглежда по-лесна от разработването на лекарство, което трябва да достига директно до мозъка, предстоят още значителни изследвания, преди тя да може да се превърне в стандартно лечение.

Изследването е публикувано в Circulation Research.

Важно: Този материал има информативен характер и не представлява медицински съвет. При високо кръвно налягане, промяна в здравословното състояние или въпроси относно лечението се консултирайте с лекар и не променяйте предписана терапия без медицинска препоръка.