22 ноември 1963 г.: Запрудер заснема убийството на Кенеди

22 ноември 2018 г., 00:00
3334

Любителят Абрахам Запрудер заснема филм, който не успяват да направят и професионалистите. Той запечатва убийството на Джон Кенеди на 8 милиметрова кино лента Kodachrome.

26-секундния филм на Запрудер, който е бил предназначен за домашния архив с кадри от посещението на президента на САЩ в Далас, се превръща в най-известното кино изображение на Джон Фицжералд Кенеди.

Ето го и него:

Президентът е убит в Далас, Тексас по време на обиколка из щата на 22 ноември 1963 г., петък 12:30 ч. местно време. Лий Харви Осуалд е обвинен за убийството на президента, още същия ден (по това време все още не се е говорило за „покушение”). Осуалд е прострелян смъртно два дни по–късно в полицейския участък на Далас от Джак Руби. Пет дни след като Осуалд е убит, новият президент Линдън Б. Джонсън създава Комисията „Уорън“, председателствана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, която да разследва покушението. Нейното заключение е, че Осуалд е единственият извършител. Разследването, проведено през 1970 г. от назначения от Конгреса Комитет по покушенията също стига до извода, че Осуалд е убиецът, но все пак добавя, че той може би е част от конспирация, имаща за цел убийството на президента. Комитетът не открива достатъчно доказателства и не посочва никой друг участник в конспирацията.

Съществуват множество теории за убийството на Кенеди, които противоречат на възприетите официални заключения. Има различни версии за това колко куршума са изстреляни, посоката от която са изстреляни, кой куршум улучва президента и кой губернатора.

Лий Харви Осуалд отрича да е стрелял по някого и твърди, че всичко е постановка. Според него фотографията, на която се вижда да държи оръжието на убийството, е фалшификат и може да докаже, че лицето му е монтирано върху лицето на истинския убиец. Някои от най-разпространените теории сочат за организатори на конспирацията ЦРУ, мафията, КГБ и Фидел Кастро, вицепрезидента Линдън Джонсън, съюз между военната индустрия и армията, воден от определени генерали. Според някои от теориите Кенеди е убит заради съпротивата си срещу войната във Виетнам и отказът му да даде заповед за изпълнение на операция „Ноортуудс“ и съответно да нахлуе в Куба. По-непопулярна версия е, че е убит заради съпротивата му срещу ядрената програма на Израел. Една от най-разпространените версии за убийството на Джон Кенеди е, че е убит заради това, че е отнел правото на Фед (Федералният резерв на САЩ) да печата банкноти (показателно е, че едно от първите неща което прави Линдън Джонсън след полагане на клетвата в "Еър Форс" е да възстанови правото на Фед да печата банкноти.) Другата популярна версия е, че Кенеди е убит заради намерението му да разгласи контакт на САЩ с извънземни цивилизации (тази версия се поддържа от Уилям Купър, бивш военен от Военноморския флот на САЩ). Не бива също така да се забравя, че Кенеди е един от малкото президенти на САЩ, който не е масон.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1497 г. — Вашко да Гама достига нос Добра надежда.
•    1906 г. — На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ.
•    1916 г. — Американският писател Джек Лондон се самоубива.
•    1918 г. — Първата световна война: Френската армия навлиза в Страсбург.
•    1927 г. — Персия заявява контрол върху остров Бахрейн.
•    1940 г. — Втората световна война: Гръцката армия навлиза на територията на Албания.
•    1943 г. — Ливан обявява национална независимост от Франция.
•    1943 г. — Втората световна война: В Кайро започва среща между тримата световни лидери — президента на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил и китайския лидер Чан Кайшъ. Срещата е известна като Каирска конференция и на нея е обсъдена стратегията за войната с Япония.
•    1943 г. — Втората световна война: Приключва Додеканезката операция.
•    1946 г. — Съставено е правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров.
•    1967 г. — ООН приема резолюция, която задължава Израел да изтегли войските си от арабските територии.
•    1974 г. — Организацията за освобождение на Палестина получава статус на наблюдател в ООН.
•    1975 г. — В Испания е възстановена монархията и Хуан Карлос I става крал.
•    1977 г. — Започват редовни полети с Конкорд от Париж и Лондон до Ню Йорк.
•    1988 г. — В Палмдейл (Калифорния) е демонстриран свръхсекретния бомбардировач B-2 Spirit.
•    1990 г. — Маргарет Тачър подава оставка като министър-председател на Великобритания.
•    1993 г. — Армения въвежда нова национална валута — драм.
•    2004 г. — В Киев се провежда демонстрация на над 100 хиляди привърженици на кандидата за президент Виктор Юшченко.
•    2005 г. — Ангела Меркел става първата жена — канцлер на Германия.

Родени

•    1602 г. — Елизабет Бурбонска, френска принцеса, кралица на Испания и Португалия като съпруга наФилип IV
•    1616 г. — Джон Уолис, английски математик
•    1710 г. — Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор
•    1819 г. — Джордж Елиът британска писателка
•    1833 г. — Добри Войников, български писател
•    1852 г. — Пол д'Естурнел, френски политик, Нобелов лауреат
•    1869 г. — Андре Жид, френски писател, Нобелов лауреат през 1947 г.
•    1873 г. — Матео Бартоли, италиански езиковед
•    1877 г. — Ендре Ади, унгарски поет
•    1881 г. — Енвер паша, турски военачалник
•    1883 г. — Сирак Скитник, български поет
•    1890 г. — Шарл дьо Гол, френски генерал
•    1891 г. — Едуард Бернайс, американски социолог
•    1901 г. — Хоакин Родриго, испански композитор
•    1904 г. — Луи Неел, френски физик, Нобелов лауреат
•    1910 г. — Мери Джексън, американска актриса
•    1913 г. — Асен Босев, български писател
•    1913 г. — Бенджамин Бритън, английски композитор
•    1916 г. — Васил Йончев, български художник
•    1917 г. — Андрю Хъксли, английски учен, Нобелов лауреат
•    1923 г. — Артър Хилър, канадски режисьор
•    1923 г. — Иван Велчев, български политик
•    1924 г. — Джералдин Пейдж, американска актриса
•    1930 г. — Константин Колев, български писател
•    1932 г. — Робърт Вон, американски актьор
•    1933 г. — Надя Кехлибарева, българска поетеса
•    1940 г. — Тери Гилиъм, американски актьор
•    1942 г. — Руслан Хасбулатов, руски политик
•    1945 г. — Брунко Илиев, български волейболист
•    1956 г. — Ричард Кайнд, американски актьор
•    1958 г. — Джейми Ли Къртис, американска актриса
•    1958 г. — Росица Вълканова, българска актриса
•    1962 г. — Виктор Пелевин, руски писател
•    1967 г. — Борис Бекер, немски тенисист
•    1967 г. — Силви Басева, българска художничка
•    1968 г. — Бену Йълдъръмлар, турска актриса
•    1968 г. — Размус Лердорф, автор на програмния език PHP
•    1969 г. — Марджане Сатрапи, иранска художничка
•    1971 г. — Витомир Вутов, български футболист
•    1976 г. — Виле Вало, финландски певец
•    1978 г. — Велимир Иванович, сръбски футболист
•    1980 г. — Ярослав Рибаков, руски лекоатлет
•    1982 г. — Якубу Айегбени, нигерийски футболист
•    1984 г. — Кейт Граунд, американска порно актриса
•    1984 г. — Скарлет Йохансон, американска актриса

Починали

•    1318 г. — Михаил II, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество
•    1617 г. — Ахмед I, султан на Османската империя
•    1774 г. — Робърт Клайв, британски офицер
•    1906 г. — Чардафон, български революционер
•    1907 г. — Асаф Хол, американски астронавт
•    1916 г. — Джек Лондон, американски писател
•    1935 г. — Тома Измирлиев, български писател
•    1943 г. — Александър Пеев, български общественик
•    1948 г. — Янаки Моллов, български икономист и политик
•    1954 г. — Андрей Вишински, юрист и дипломат
•    1959 г. — Жерар Филип, френски актьор
•    1963 г. — Клайв Стейпълс Луис, британски писател
•    1963 г. — Олдъс Хъксли, английски писател
•    1965 г. — Дипа Айдит, индонезийски политик
•    1966 г. — Светослав Минков, български писател
•    1980 г. — Мей Уест, американска актриса
•    1981 г. — Ханс Адолф Кребс, германски лекар и биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г.
•    1984 г. — Евстати Стратев, български актьор
•    1988 г. — Ерих Фрид, австрийски поет и белетрист
•    1988 г. — Луис Бараган, мексикански архитект
•    1996 г. — Боян Боянов, български стоматолог
•    1996 г. — Мария Казарес, френска актриса
•    1997 г. — Добри Жотев, български поет
•    1997 г. — Майкъл Хъчънс, австралийски певец
•    2000 г. — Емил Затопек, чешки лекоатлет
•    2000 г. — Николай Генчев, професор, български историк
•    2005 г. — Никола Дадов, български актьор
•    2007 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф

Празници

•    Ливан — Ден на независимостта (1943 г., от Франция, национален празник)
•    САЩ — Ден в памет на Джон Кенеди; Ден на благодарността (2007 г.)

Ключови думи:
Коментари