Добрата жена не си тръгва без причина. Тя не напуска мъжа просто ей така, защото се е събудила с мисълта за промяна. Добрата жена няма да си тръгне от теб, без първо да се опита да спаси връзката. Тя не напуска, за да избяга от проблемите. Тя остава, защото вярва в онова, което сте имали, и още повече — в онова, което бихте могли да имате. Тя е готова да се бори за това. Вложила е време, енергия, чувства, мечти и надежди – няма да ги изостави просто така. Няма да се откаже от тях с лека ръка. Или от теб.
Но ето и истината, която боли - тя ще си тръгне едва когато е дала всичко от себе си. И ще бъде безвъзвратно. Ще си тръгне тогава, когато всяко усилие, всеки разговор, всяка сълза и всяка безсънна нощ в чудене дали нещата ще се променят, са вече изчерпани.
И тогава не се опитвай да я върнеш. Егоистично и жестоко е.
Може би ти се струва, че тя се кара с теб твърде често. Но тези „караници" не са, за да те унижат. Те са начинът ѝ да се бори. Да се държи за теб. Да покаже, че я боли, защото ѝ пука. Във всяка дума, във всеки спор има надежда — надежда, че ще ѝ обърнеш внимание, че ще видиш болката ѝ, че ще я чуеш и разбереш. Когато й обърнеш гръб, я боли. Когато излезеш от стаята по средата на спора, я боли. Когато тръшнеш вратата, я боли.
Но когато спре да се бори... тогава вече си я загубил. Защото любовта, която я е държала будна с мисли за бъдещето, любовта, която я е карала да прощава и да вярва — тя е изчезнала. Не си е тръгнала изведнъж. Просто е угаснала, натежала от разочарования.
А ти не си разбрал. Ти си си помислил, че и това ще премине. Че отново само се „пали“ и говори много, но ти никога не чуваш какво казва, нали?
Добрата жена ще си тръгне тогава, когато вече не се чувства обичана, виждана, ценена — тогава тя не може да продължи. И тогава не просто връзката приключва — затваря се цял свят. Свят, в който тя някога е вярвала в теб. Във вас.
Ако искаш да я задържиш, не чакай тя да спре да се бори. Вслушай се в болката зад думите ѝ. Забележи битките, които води за теб. И я посрещни с любовта и уважението, които заслужава.
Защото когато си тръгне, ще бъде късно, дори да се разкайваш. Не я приемай за даденост. Тръгне ли си, вече не е въпрос да си я върнеш... а да осъзнаеш, че тя е дала всичко от себе си — и после е избрала себе си.
