Емпатията е способността да усещаме емоциите на другия и да си представяме как се чувства той - качество, което в голяма част от днешния свят изглежда доста дефицитно.

Добрата новина е, че може би ще успеем да разпространим емпатията и състраданието чрез социално взаимодействие. Това е заключението на ново проучване на международен екип от изследователи, които са провели четири отделни експеримента, предназначени да измерят промените в емпатията въз основа на действията на повече от 50 доброволци.

Оценките на участниците показват, че нивата на емпатия, основани както на самооценка, така и на сканиране на мозъка, са склонни да се променят след наблюдение на реакциите на останалите, което предполага, че грижата и загрижеността за другите могат да се разпространят в общностите, ако достатъчно хора ги демонстрират. Ако това проучване е показателно, липсата на емпатия също може да бъде "заразна".

"В зависимост от това дали са наблюдавани емпатични или неемпатични реакции, оценката на емпатията се увеличава или намалява", казва неврологът Грит Хайн от университета във Вюрцбург, Германия.

Първоначално учените измерват индивидуалните нива на емпатия. След това участниците гледат видеоклип с демонстратор, който получава болезнена стимулация на ръката си, като по този начин се установява изходно ниво. Впоследствие са им показани други лица, които реагират на същите видеоклипове, и учените отново измерват техните нива на емпатия.

Когато виждат другите да реагират емпатично, участниците са склонни да увеличават признаците на емпатия. Същевременно в случаите на амбивалентност те намаляват. С други думи, емпатията, която проявяваме, изглежда е доста променлива и може да бъде повлияна от хората и средата около нас.

Един от тестовете включва функционален магнитен резонанс (фМРТ), който позволява на изследователите да измерят невронната активност на определени области на мозъка. Промени са забелязани в областта на предната инсула, която по-рано е била свързвана с емпатията. С помощта на някои математически модели екипът показа, че промените в емпатията вероятно се основават на реално учене, а не на подражание или харесване на хора.

"Добрата новина от нашите проучвания е, че разполагаме със средства за формиране на емпатийни способности при възрастни чрез подходящи мерки в двете посоки", казва Хайн.

Емпатията е сложна характеристика, която улеснява алтруистичните взаимоотношения и изграждането на социални връзки, като същевременно потенциално дава на някои предимство пред техните приятели и съседи. Способността да се разбира гледната точка на другите може дори да е отговорна за самите основи на съвременната цивилизация, сочат някои изследвания.

Това не е първото проучване, което показва, че емпатията (или липсата на такава) може да бъде заразна, и резултатите могат да бъдат полезни при всякакви ситуации - не на последно място на работното място. Атмосферата, в която липсва емпатия например, може да направи служителите по-малко внимателни и по-малко склонни да мислят за другите.

"За да може емпатията да процъфтява в дългосрочен план, тя изисква атмосфера на взаимно уважение", казва Хайн. "Човек може да уважава някого, без да изпитва съпричастност към него, но е трудно да се развие съпричастност, ако другият не е уважаван или ако неуважението е прието в обществото."

Изследването е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert