Определението за емпатия в речника е „способността да виждаш света през очите на другия“. Ето защо емпатите разбират и се вживяват в чувствата на околните и с готовност отделят време за техните проблеми. Обратно, липсата на емпатия се характеризира с известна доза равнодушие към чуждите емоции и настройки. Лишените от емпатия индивиди могат да бъдат описани като егоистични и безчувствени. Собственото им благополучие винаги е на първо място и по тази причина се застъпват или помагат на другите единствено ако имат изгода. Докато емпатите са високо ценени като приятели, лишените от емпатия често се отличават с токсични и манипулативни отношения. Липсата на емпатия е донякъде характерен белег на днешния свят, в който хората са все по-егоцентрични и вярват, че единствено с лакти могат да си пробият път към успеха. В редки случаи обаче тя може да свидетелства и за психични заболявания като нарцистично личностно разстройство, психопатия или гранично личностно разстройство.

Липсата на емпатия се проявява не само чрез действия, но и чрез думи. Който малко се интересува от чувствата на другите, обикновено си служи с банални фрази и изречения. Ето четири примера:

1. „И аз съм преживявал(а) същото“.

Случвало ли ви се е да описвате на някого чувствата и преживяванията си, а той да ви прекъсне с думите: „Много добре те разбирам, и с мен стана същото“. ? В първия момент това звучи като проява на емпатия, но не е. По-скоро тук личи нуждата на събеседника ви да сподели собствената си история. Особено ако казаното от него е само въведение към личните му проблеми. Така вашите чувства се изтласкват на заден план. Всъщност правилният въпрос, който биха задали емпатите, гласи: „Как се чувстваш сега?“

2. „Хей, можеше да е и по-лошо!“

Липса на емпатия е и когато някой омаловажава чувствата ви. Например ако ви каже: „Всичко можеше да е много по-лошо!“ Не думай, Шерлок! Разбира се, че винаги има и по-лошо. Но в този момент никой няма полза от подобна реакция. Чувствата трябва да се приемат сериозно. По-добре да признаете, че човекът се чувства зле, макар обективно погледнато „дяволът да не е толкова черен“. Емпатите биха попитали: „Как мога да ти помогна?“  

3. „Опитай се да го видиш откъм добрата страна. Сигурно е имало някаква причина“.

Впоследствие всичко придобива смисъл: всеки бивш приятел (колкото и ужасен да е бил), всеки провален изпит и всяка кавга са ни превърнали в хората, които сме днес. Но ако в момента преживявате болезнена раздяла, издънили сте се на важен изпит или сте се скарали с родителите си, не ви се слушат утешения от рода на „това е божият промисъл“ или „такава е била волята на съдбата“.   В подобни моменти искате да дадете воля на емоциите си. И който не желае да се покаже безчувствен, не бива да ръси клишета. Емпатите чисто и просто изслушват търпеливо и внимателно жалбите на събеседника, вместо да се измъкват с житейски мъдрости.

4. „Трябва полека-лека да започнеш да гледаш напред“.

Който е имал травматично преживяване, се нуждае от време да го преработи – по-дълго или по-кратко в зависимост от характера на човека. Признак за липса на емпатия е да пришпорвате някого по-бързо да преодолее травмата и да продължи напред. Дори понякога да не го съзнаваме, но подобно изказване не се възприема като съчувствие и дори може да накара отсрещния да се почувства още по-зле.

Как да се предпазите от хора, лишени от емпатия?

Всички искаме в живота ни да присъстват хора, които са позитивни, емпатични и ни обогатяват. И всички заслужаваме да бъдем заобиколени от такива. Но когато забележим липса на емпатия, добре е да поставим граници и в случай на съмнение да се дистанцираме от въпросните индивиди, най-вече ако се намираме в трудна житейска ситуация. Трябва да се пазим от хора, лишени от емпатия. Затова винаги внимавайте с какви личности се заобикаляте и избирайте онези от тях, с които ви е приятно да споделяте и да прекарвате времето си.