Най-голямата и същевременно най-проста житейска мъдрост е, че всичко, което е прекомерно, което е извън нашата непосредствена нужда, се превръща в отрова.
Прекомерното его.
Прекомерното богатство.
Прекомерната алчност.
Прекомерният мързел.
Прекомерната амбиция.
Прекомерната любов.
Добро или лошо, всичко, което е вповече и извън това, което ни е достатъчно, ни вреди.
Преставаме да ценим това, което имаме, ставаме алчни за още и още. Приемаме нещата за даденост. Задръстваме се от вещи и хора, от емоции и притежания.
Когато се освободим от всичко, което не ни трябва, ще се почувстваме свободни. Ще освободим място за достатъчно внимание, за достатъчно грижа и за достатъчно любов.
