Идеалният отговор за мъже, които ви изпращат смесени сигнали
Иска я, не я иска. Някои мъже умишлено си играят с чувствата на жената, за да я държат в напрежение. Пример:
Виктор се интересува от Ана. Поне тя смята така. Все пак не може да бъде напълно сигурна. Защото сигналите, които Виктор й изпраща, са крайно объркващи. След като се запознават на едно парти, той иска телефонния й номер. Ана се радва, защото Виктор й харесва – той е забавен, готин и секси. И се радва още повече, когато съвсем скоро й пише по Вайбър. Но съобщението му звучи максимално неангажиращо. То гласи: „Здравей, Ана. Хайде в близките дни да пием заедно кафе. В момента съм под голям стрес“. Ана не знае дали да се радва, че Виктор иска да се срещнат на кафе, или да се ядосва, че се прави на зает и не предлага точен ден и час. Ето защо като еманципирана жена Ана взема нещата в свои ръце, допускайки, че той просто е стеснителен. Пише му следното: „Здрасти, Виктор. С удоволствие ще изляза с теб на кафе. Обади ми се, когато стресът ти намалее“. Но цели три седмици от Виктор няма отговор. Нито се обажда, нито й пише. Ана започва да се чуди. Да не би да си е въобразила интереса му? Но той съвсем недвусмислено е флиртувал с нея на партито и е поискал номера й. После е предложил да се видят. Странно.
След цели четири седмици Виктор отново дава признаци за живот. Съобщението, изпратено в 2 часа през нощта, гласи: „Какво правиш? Мислех си за теб. (смайли)“. Отново нито намек за среща. Ана не знае как да реагира. Решава на първо време да игнорира съобщението му. Чак на другия ден, когато се е наспала, му пише: „Привет, Виктор. Благодаря за нощния поздрав. Аз по-скоро съм чучулига и в момента се наслаждавам на кафето си. Апропо, не искаш ли да ми кажеш още нещо? (намигащо смайли)“. След това два дълги дни Ана се взира в смартфона си като парализиран папагал. Виктор отново е изчезнал. Все едно е потънал в земята. Но Ана постепенно започва да проумява какво цели Виктор. Проявява интерес, само за да се покрие отново, все едно никога не го е имало. Изпраща смесени сигнали, с което иска да покаже, че той командва парада. Междувременно Ана, която отначало е била любопитна, се изнервя до крайност.
Всички познаваме такива Ани. Възможно е и сами са сме били в нейното положение. И да сме затормозявали мозъка си с безмозъчни въпроси като: „Защо не се обажда? Да не би да е претърпял злополука?“ „Защо не ме търси? Да не би да съм казала някаква глупост и да съм го отблъснала?“ „Ами ако си е загубил телефона?“ Дълбоко в себе си всички знаем как трябва да се отнасяме към такива типове. Защото за мъже, които изпращат смесени сигнали, има един-единствен перфектен и недвусмислен отговор, а именно: „За съжаление, днес нямам време за теб. Утре или вдругиден също. Не си падам по мъже, които не знаят какво искат. Или само се преструват“.
Такова съобщение Ана изпраща на Виктор шест седмици след запознанството им. Този път по изключение тя безпогрешно ще отгатне реакцията му. Той отново ще се направи на умрял – този път завинаги.













