Инфарктите и инсултите рядко настъпват без предупреждение.

Според здравни данни за над 9 милиона възрастни в Южна Корея и САЩ почти всеки човек, който развива сърдечно заболяване и преживява тежък сърдечносъдов инцидент, е имал поне един от четири основни рискови фактора преди това.

Сред тях са високото кръвно налягане, високият холестерол, повишените нива на кръвната захар и тютюнопушенето — в миналото или към момента.

Разгледани заедно, тези фактори са предшествали 99% от всички сърдечносъдови инциденти, проследени в дългосрочното проучване, публикувано през 2025 г.

Дори при жените под 60 години — групата с най-нисък риск от подобни инциденти — над 95% от инфарктите и инсултите са били свързани с поне един от тези вече налични рискови фактори.

Високото кръвно налягане изпъква като най-честият предупредителен знак

Високото кръвно налягане е факторът, който най-често се свързва със сериозни сърдечносъдови инциденти.

И в САЩ, и в Южна Корея над 93% от хората, преживели инфаркт, инсулт или сърдечна недостатъчност, са имали хипертония преди това.

Затова контролът върху кръвното налягане може да се окаже решаващ за предотвратяването на тежки сърдечносъдови заболявания в бъдеще.

„Смятаме, че проучването показва изключително убедително: преди подобни сърдечносъдови инциденти излагането на един или повече неблагоприятни рискови фактори е почти 100-процентово“, каза през септември старшият автор на изследването, кардиологът Филип Грийнланд от Северозападния университет, когато резултатите бяха публикувани.

„Сега целта е да положим повече усилия, за да намерим начини да контролираме тези рискови фактори, върху които можем да въздействаме, вместо да се отклоняваме към други фактори, които не се лекуват лесно и нямат доказана причинна роля.“

Рисковете трябва да се овладяват, преди да доведат до фатални последици

Грийнланд и съавторите му отбелязват, че резултатите им поставят под въпрос скорошни твърдения, според които се увеличават подмолно настъпващите сърдечносъдови инциденти при хора без установени рискови фактори.

Графика, която обобщава резултатите от проучването. (Lee et al., J. Am. Coll. Cardiol., 2025)

Според тях това подсказва, че в предишни изследвания е възможно да са били пропуснати диагнози или да не са били отчетени стойности на рискови фактори, които са останали под клиничния праг за поставяне на диагноза.

В съпътстващ редакционен коментар кардиологът Неха Пагидипати от Университета „Дюк“ — която не е участвала в проучването — подчертава, че резултатите ясно показват колко важно е здравните рискове да бъдат управлявани навреме, преди да доведат до тежки и потенциално смъртоносни последствия.

„Можем — и трябва — да се справяме по-добре“, пише Пагидипати.

Тези изводи се вписват и в други скорошни изследвания, според които вероятно подценяваме ролята на някои други причини за инфаркт, особено при по-младите хора.

В проучване, публикувано през септември 2025 г., учени от клиниката „Майо“ в САЩ анализират 1474 инфаркта при хора на 65 години или по-млади. Случаите са регистрирани между 2003 и 2018 г. в окръг Олмстед, Минесота.

След внимателен преглед на медицинските досиета и образната диагностика изследователите определят основната причина за всеки отделен случай.

Не всеки инфаркт се дължи на запушени артерии

Традиционно повечето инфаркти се обясняват със запушени артерии и атеротромбоза — процес, при който кръвен съсирек блокира притока на кръв към сърцето.

Особено показателно е, че при жените повече от половината инфаркти се оказват с неатеротромботична причина.

При мъжете атеротромбозата стои зад 75% от инфарктите — резултат, който не изненадва учените. При жените обаче делът ѝ е 47%, тоест под половината от случаите. Това има сериозно значение както за превенцията, така и за лечението на инфаркта, включително в по-широкия контекст на намаляването на риска от инфаркт и инсулт.

При жените 34% от всички инфаркти са отнесени към вторични миокардни инфаркти, причинени от несъответствие между нуждите на организма от кислород и реалното му снабдяване. Това състояние, известно като SSDM, представлява дисбаланс между кислородните потребности и доставката на кислород, предизвикан от други натоварвания върху организма — например анемия или инфекция.

Сред останалите фактори със значим принос за инфарктите са спонтанните дисекации на коронарните артерии (SCAD) — разкъсвания в артериалната стена, при които се натрупва кръв — както и емболиите, при които кръвни съсиреци се придвижват от други части на тялото.

Точната причина за инфаркта може да промени лечението

„Това изследване насочва вниманието към причини за инфаркт, които дълго време са оставали недооценени, особено при жените“, каза кардиологът Клер Рафаел при публикуването на проучването.

„Когато първопричината за един инфаркт бъде разбрана погрешно, това може да доведе до лечение, което е по-малко ефективно — или дори вредно.“

„Да разберем защо се е случил инфарктът е също толкова важно, колкото и да го лекуваме. Това може да бъде разликата между възстановяване и повторен инцидент.“

Проучването на Грийнланд и екипа му е публикувано в Journal of the American College of Cardiology.

По-широкият контекст: превенцията е съвкупност от навици

Превенцията не се изчерпва с един-единствен показател. Контролът на кръвното налягане, качеството на храната, движението, сънят и отказът от тютюнопушене са част от една по-голяма картина. Затова и данните за храненето и здравото сърце са важни, когато говорим за дългосрочно намаляване на сърдечносъдовия риск.