Все още не разбираме напълно как и защо възниква деменцията.

Този термин обхваща редица дегенеративни състояния, които обикновено се проявяват в по-късна възраст и най-често се характеризират с отслабване на когнитивните функции.

И макар че учените все още не са разкрили докрай многобройните механизми, по които се развива деменцията, те придобиват все по-ясна представа за факторите, които могат да ускорят появата ѝ и да увеличат риска.

Въпреки всички неизвестни значителна част от случаите на деменция вероятно могат да бъдат предотвратени или поне отложени.

Мащабен обзор от 2024 г., публикуван в The Lancet, изчислява, че това се отнася за до 45% от всички случаи на деменция. Сега Световната здравна организация (СЗО) публикува актуализирани препоръки, които трябва да помогнат за предотвратяването или отлагането на заболяването.

Четиринадесет рискови фактора, които могат да бъдат повлияни

В обзора от 2024 г. са посочени 14 потенциално променими рискови фактора. Взети заедно, те се свързват с приблизително 45% от случаите на деменция сред населението.

Четиринадесетте потенциално променими рискови фактора за деменция, посочени от комисията на The Lancet през 2024 г., и предполагаемият дял на случаите сред населението, свързани с всеки от тях. (Livingston et al., The Lancet, 2024)

„Днес знаем повече от всякога за факторите, които определят риска от деменция, а тези насоки превръщат натрупаните знания в конкретни действия“, казва генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус.

„Държавите вече разполагат с ясни, основани на доказателства препоръки, които могат да приложат незабавно, за да защитят когнитивното здраве на хората.“

За отделния човек това означава, че ограничаването на тези рискови фактори може да намали вероятността да развие деменция. Не може обаче да се посочи един и същ процент, валиден за всички. Стойността от 45% се отнася за населението като цяло, а не за индивидуалния риск на конкретен човек.

Някои от тези фактори зависят от нас, докато върху други можем да влияем много по-трудно.

Здравето на сърцето е свързано с това на мозъка

Много от препоръките ще прозвучат познато на всеки, който някога е получавал съвети как да пази сърцето си: бъдете физически и социално активни, не пушете, избягвайте прекомерната употреба на алкохол, хранете се здравословно и контролирайте кръвното налягане, холестерола, кръвната захар и телесното си тегло.

Това съвпадение съвсем не е случайно. Здравето на мозъка е тясно свързано със състоянието на сърдечносъдовата система и онова, което поддържа едната в добра форма, често е полезно и за другата. Изследвания показват например, че редовните физически упражнения могат да намалят риска от деменция при хора с високо кръвно налягане.

Защо загубата на слуха е важна

Някои от останалите препоръки може да не са толкова очевидни, но са не по-малко важни.

През последните години се натрупват все повече доказателства за връзката между загубата на слуха и деменцията. Голямо клинично изпитване установява, че слуховите апарати могат да забавят когнитивния спад с близо 50% при някои възрастни хора, изложени на по-висок риск.

Все още не е напълно ясно защо загубата на слуха се свързва с деменцията. Според изследователите роля може да играят както допълнителното умствено усилие, необходимо за обработването на звуците, така и социалната изолация, до която могат да доведат проблемите със слуха. Предишно изследване също установява, че хората, които не чуват добре речта в шумна среда, са изложени на по-висок риск от деменция.

Рискове, които не зависят само от отделния човек

Върху други рискови фактори е много по-трудно да се повлияе на индивидуално равнище.

Един от 14-те фактора, посочени в обзора на The Lancet, е по-ниското образователно равнище в началото на живота – нещо, което трудно може да бъде поправено десетилетия по-късно, когато рискът от деменция вече е по-непосредствен. Все повече данни показват, че корените на риска от деменция може да се простират чак до детството.

Друг такъв фактор е замърсяването на въздуха.

СЗО препоръчва излагането на замърсен въздух да бъде ограничавано винаги, когато това е възможно. Подобна мярка обаче невинаги е по силите на отделния човек – или дори на медицинските специалисти. Можем да контролираме средата в дома си по-добре от въздуха в града, в който живеем, но и тук възможностите ни са ограничени.

Възможните механизми, чрез които повлияването на всеки от рисковите фактори може да намали риска от деменция. (СЗО)

Установеният риск невинаги означава, че знаем как да го намалим

Има и една важна подробност: това, че даден рисков фактор може да бъде повлиян, не означава непременно, че знаем как да го променим така, че действително да предотвратим деменцията.

Загубата на зрение например се свързва с повишен риск от деменция, а лечението на зрителните проблеми е важно само по себе си. СЗО обаче установява, че засега няма достатъчно доказателства, за да препоръча лечението на зрителните увреждания конкретно като част от стратегия за намаляване на риска от деменция.

Подобно е положението и със съня. Качественият сън е важен за общото здравословно състояние, а нарушенията на съня също се свързват с риска от деменция. Засега обаче няма достатъчно доказателства, че мерките за подобряване на съня или лечението на нарушенията на цикъла сън–бодърстване могат конкретно да намалят този риск.

Не бива да се пренебрегват и социалните контакти. Проучвания свързват социалната изолация със свиване на мозъка при възрастните хора, макар че точната причинно-следствена връзка все още се изследва.

Добавките не са вълшебно решение

И накрая, някои широко рекламирани средства изобщо не си заслужават усилията. Всъщност СЗО изрично препоръчва да не се използват.

Организацията категорично не препоръчва приемането на витамини B или E, омега-3 добавки или мултивитаминни и минерални комплекси специално с цел предпазване от деменция, освен ако не е установен недостиг на определено хранително вещество.

Клиничните изпитвания не откриват убедителни доказателства, че тези добавки предпазват от когнитивен спад. Освен това те невинаги са безвредни само защото съдържащите се в тях хранителни вещества са необходими за организма. Във високи дози някои добавки могат да предизвикат нежелани и дори вредни ефекти.

Няма магически трик срещу деменцията

Ако търсите чудодейно средство, „един странен трик“ или своеобразен таен код, с който да се предпазите от деменция, едва ли ще го откриете.

Изглежда, че за да поддържаме мозъка здрав, до голяма степен трябва да се грижим и за здравето на човека, който го носи – включително за неговото сърце, сетива, социални контакти и средата, в която живее.

Както отбелязва СЗО: „Към рисковите фактори за деменция трябва да се подхожда комплексно, тъй като много от тях често съществуват едновременно и се натрупват през целия живот.“

За медицинските специалисти това означава да разработват мерки и стратегии, съобразени с потребностите на всеки отделен човек.

За всички останали означава да се опитваме да водим почти неприлично здравословен живот.

Нищо от това не означава, че деменцията може да бъде предотвратена във всички случаи или че човек, който прави всичко „както трябва“, никога няма да я развие. Но при положение че десетки милиони хора по света вече живеят с деменция, дори отлагането на част от бъдещите случаи би могло да има огромно значение.

Пълният доклад може да бъде изтеглен от сайта на Световната здравна организация.

Важно: Материалът има информативен характер и не замества консултацията с лекар. Ако имате притеснения за паметта, когнитивните си способности или други рискови фактори за деменция, потърсете съвет от квалифициран медицински специалист.