На всички ни ни се е приисквало да си подремнем за миг през следобедните часове. Но ако това започва да се случва всеки ден, особено в напреднала възраст? Според ново изследване честото унасяне през деня може да бъде ранен признак за промени в мозъка, свързани с развитието на деменция. Учените откриват, че хората над 65 години, които редовно дремват, по-често развиват заболяването през следващите години. Засега обаче не е ясно дали дневният сън допринася за този риск, или самият той е последица от настъпващите неврологични изменения.
Да се отпуснем в креслото и да подремнем следобед е едно от малките удоволствия в живота. Изглежда обаче, че честотата на тези дрямки може да ни подскаже нещо за състоянието на мозъка.
В новото проучване изследователите установяват, че възрастните хора, които дремват често през деня, са значително по-склонни да развият деменция в рамките на следващото десетилетие в сравнение с онези, които рядко или никога не спят следобед.
Резултатите, публикувани в научното списание The Journals of Gerontology, Series A: Biological Sciences and Medical Sciences, не доказват, че дневните дрямки причиняват когнитивен упадък. Те обаче насочват вниманието към възможната им роля като показател за повишен риск от деменция.
„По-честите дрямки може да са признак за промени в мозъка, а не причина за измененията, които водят до деменция“, обяснява психологът и специалист по изследване на съня Адам Спира от Университета „Джонс Хопкинс“.
Какво показва изследването на близо 1000 възрастни американци?
Спира и колегите му анализирали данни от Националното изследване на здравето и стареенето (National Health and Aging Trends Study, NHATS). Това е дългосрочно проучване, което проследява здравословното състояние на американци на възраст 65 и повече години, включени във федералната здравноосигурителна програма Medicare.
Екипът се съсредоточил върху 995 участници, които били отговорили на въпроси за навиците си да спят през деня. В началото на проследяването при нито един от тях нямало данни, позволяващи да бъде определен като човек с възможна или вероятна деменция.
При проследяване с медианна продължителност от пет години 417 участници, или 41,9%, били определени като хора с възможна или вероятна деменция.
За да установят дали дневните дрямки действително са свързани с риска от заболяването, учените отчели и редица други фактори, които биха могли да повлияят на резултатите.
Сред тях били възрастта, полът, расовата и етническата принадлежност, образованието, тютюнопушенето, индексът на телесна маса, различни заболявания и особеностите на съня.
След като взели предвид тези обстоятелства, изследователите установили, че хората, които дремвали най-често, имали и най-висок риск от развитие на деменция.
Колко по-висок е рискът при хората, които дремват често?
При участниците, които спели през деня всеки ден или през повечето дни, честотата на възникване на деменция била с 48% по-висока в сравнение с хората, които рядко или никога не дремвали.
Значение имало и дали дневният сън е бил планиран, или човек е заспивал неволно.
При участниците, които задрямвали, без да са възнамерявали да спят, честотата на деменция била с 39% по-висока спрямо хората, които изобщо не спели през деня.
Продължителността на дрямката също се оказала свързана с риска.
При хората, които спели следобед по 30 минути или по-малко, честотата на деменция била с 40% по-висока в сравнение с участниците, които не дремвали.
Учените установили също, че честото, неволното и краткото задрямване, с продължителност до 30 минути, било свързано с повишен риск от поява на нарушения на паметта по време на проследяването.
Изследователите открили признаци за повишен риск и при хората, които дремвали рядко, които предварително планирали дневния си сън или които спели по 30 минути и повече.
При тези групи обаче зависимостите не останали статистически значими, след като в окончателния анализ били отчетени останалите фактори.
Означава ли това, че дневният сън причинява деменция?
Връзката между следобедните дрямки и когнитивното здраве на възрастните хора не се изследва за първи път. Предишните проучвания обаче са стигали до противоречиви заключения.
Някои установяват, че дневният сън е свързан с повишен риск от когнитивни нарушения. Други не откриват убедителни доказателства за подобна зависимост.
Новото изследване също не дава окончателен отговор. Тъй като е наблюдателно, то не може да докаже, че честите, неволни или кратки дрямки причиняват деменция.
Нещо повече, авторите признават, че връзката вероятно е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
„Както при нарушенията на съня, връзката между дневните дрямки и деменцията може да е двупосочна. Неврологичните изменения, които се отразяват неблагоприятно на когнитивните способности, могат също да доведат до по-често спане през деня“, пишат учените в научната си публикация.
С други думи, ако възрастен човек започне да задрямва значително по-често от обикновено, това може да подсказва, че в мозъка му вече настъпват неблагоприятни промени.
Възможно е обаче именно тези промени да предизвикват по-силна сънливост и да го карат да спи по-често през деня.
Така дневната сънливост може да бъде както последица от влошаващото се мозъчно здраве, така и потенциален фактор, който допълнително влияе върху него. Засега учените не могат да разграничат тези възможности със сигурност.
Каква е връзката между дневните дрямки и нощния сън?
Има и още една особеност, която усложнява тълкуването на резултатите.
Понякога дневният сън е просто начин организмът да навакса недостига на почивка през нощта.
Ако човек не спи достатъчно или сънят му често се прекъсва, на следващия ден той може да изпитва по-силна сънливост и да има нужда от дрямка.
Но зависимостта може да действа и в обратната посока. Както лошият нощен сън може да ни кара да дремваме през деня, така и честите дневни дрямки могат да нарушат съня ни през нощта.
За да отчетат тази възможност, учените включили в анализа още няколко показателя: продължителността на нощния сън, дневната сънливост и риска от сънна апнея.
Въпреки това резултатите останали сходни.
Дори след отчитането на тези особености честите дрямки, неволното задрямване и дневният сън с продължителност до 30 минути продължили да бъдат статистически значимо свързани с повишен риск от деменция.
Това подсказва, че установената зависимост не може да бъде обяснена единствено с качеството или продължителността на нощния сън.
Може ли дневната сънливост да помогне за по-ранното откриване на деменция?
Според авторите следващата важна стъпка е да се установи в каква посока действа връзката между дневния сън и деменцията.
Дали по-честите дрямки действително допринасят за влошаването на когнитивните способности, или са един от първите признаци за промени, които вече протичат в мозъка?
Отговорът може да има важно значение за разработването на нови подходи за превенция на деменцията.
Подобни изследвания стават все по-важни на фона на прогнозите, според които броят на хората с деменция в САЩ може да се удвои до 2060 г.
„Дневните дрямки може да се окажат още един рисков фактор, който подлежи на промяна и към който да бъдат насочени усилията за първична профилактика на деменцията при възрастните хора, ако бъдещи изследвания потвърдят наличието на причинно-следствена връзка“, пишат учените.
„Дори връзката да не е причинно-следствена, дневният сън може да бъде полезен показател за бъдещия риск от деменция и да помогне при планирането на профилактични проучвания сред хората с повишен риск.“
Засега най-важният извод е, че честото задрямване през деня, особено когато е неволно и представлява промяна в обичайните навици на възрастния човек, заслужава внимание.
Това не означава, че всяка следобедна дрямка е повод за тревога. Но промените в съня могат да дадат на лекарите допълнителна информация за когнитивното здраве, особено когато се разглеждат заедно с други симптоми.
Изследването е публикувано в научното списание The Journals of Gerontology, Series A: Biological Sciences and Medical Sciences.
Повече информация за резултатите можете да прочетете и в съобщението на Университета „Джонс Хопкинс“.
