Изследванията показват, че приятелствата се променят с времето. Често дори не е възниквал конфликт, но хората просто се отдалечават един от друг – променя се средата, променят се интересите, променят се приоритетите и понякога отдалечаването е неизбежно.
Не е задължително едно приятелство да продължи вечно, за да останат спомените от него значими. Можеш да пазиш специално място за миналото, без да отваряш отново вратата към него, позволявайки на благодарността и границите да съществуват заедно.
Имате ли снимки от миналото си, които ви натъжават и предпочитате да не се застоявате много на тях, докато прелиствате албума? Съквартирант от университета, който е спрял да отговаря на съобщенията ви? Приятел, който се е озовал от другата страна на политическата бариера и сте спрели да си говорите? Някой, който просто е изчезнал без обяснение от живота ви?
Ако е така, не сте сами.
Все пак възможно ли е да уважавате човек, с когото вече не си говорите? Възможно ли е да не изпитвате гняв, когато се сетите за него?
Ако сте се примирили вътре в себе си, че всеки си има своята гледна точка и вероятно обстоятелствата са ви разделили, а не вие самите, може би ще намерите вътрешен мир.
Разбира се, че е възможно да уважавате човек, с когото вече не се виждате и не си говорите.
Ако сте достатъчно духовно зрели, можете да бъдете просто благодарни за времето, което сте прекарали заедно, и за уроците, на които ви е научил този човек.
С времето чувствата ви вероятно ще претърпят промяна.
Докато усещате гняв, оставете времето да си свърши работата и не се насилвайте да мислите за този човек.
Ако усетите, че се сещате за него с усмивка и спокойствие, значи душата ви е излекувана и сте готови да приемете миналото си като ценен урок и като благодарност.
