Понякога всичко се решава с едно изречение. Тя го произнася с лека усмивка, сякаш между другото, но в този момент става ясно – няма път напред.
Фразата е проста, дори симпатична: „Аз съм такава, каквато съм“.
Разбира се, че е важно човек да отстоява себе си и да знае кой е, да не изневерява на принципите си заради общото мнение. Но нюансите тук са важни.
На пръв поглед звучи гордо. Почти като декларация за увереност. Но ако се замислите – зад нея често се крие не сила, а отказ от развитие. Това не е „уважавам себе си“, а по-скоро „няма да се променям“.
Такава жена не търси диалог – тя вече е решила всичко за себе си. Тя е уверена, че не греши, не се съмнява, не иска да се погледне отстрани. Всякакви опити за близост ще бъдат възприемани като посегателство върху нейната независимост. И ето че вече се движиш по минно поле – внимателно, за да не я засегнеш, да не предизвикаш буря, да не провокираш обида.
Парадоксът е, че истинската увереност звучи по друг начин: „Знам коя съм и съм готова да се променя, ако това ме прави по-добра“. Това е зрялост, вътрешна опора без упоритост.
Когато човек казва: „Аз съм такава, каквато съм“, той не говори за самоприемане, а за отказ от развитие. Това е и човек, който не умее да се вглежда в собствените си недостатъци, но затова пък умело посочва чуждите.
Така че, ако чуете тази фраза в началото на запознанството – не спорете, не се опитвайте да я убедите. Нека остане „такава, каквато е“. А вие сте свободни да изберете страната на тези, които растат и се развиват, вярват в промяната за добро.
