На 91 години Джули Андрюс не спира да работи по нови проекти и да се занимава с любимите си неща. Легендарната актриса, позната на поколения зрители с ролите си в „Мери Попинз“ и „Звукът на музиката“, е убедена, че именно творческата активност ѝ помага да поддържа ума си буден. А все повече научни изследвания подсказват, че тя може би е на прав път.

Макар и вече да не се появява на екрана, Андрюс продължава да озвучава персонажа на лейди Уисълдаун в сериала „Бриджъртън“. Наскоро публикува и нова детска книга, написана съвместно с дъщеря ѝ.

В интервю за InStyle актрисата споделя, че продължава да работи и да създава нови неща най-вече за да поддържа мозъка си активен.

Оказва се, че този подход има сериозно научно основание.

Умствено стимулиращата работа е свързана с 18% по-нисък риск от деменция

През 2021 г. международен екип от изследователи проучва връзката между професиите, изискващи активно мислене, и риска от развитие на деменция в по-късна възраст.

Учените анализират данни за над 100 000 души от Великобритания, други европейски държави и САЩ.

След като отчитат влиянието на останалите рискови фактори, те установяват, че хората, чиято работа изисква по-голямо умствено натоварване, имат 18% по-нисък риск от развитие на деменция.

Този резултат се вписва в заключенията на редица други изследвания, според които поддържането на активна умствена дейност в напреднала възраст може да има важно значение за здравето на стареещия мозък.

Например през 2023 г. учени установяват, че непосредствено след пенсиониране когнитивните способности започват да отслабват с ускорени темпове. Това обаче не означава непременно, че самото пенсиониране причинява този спад. Изследването показва статистическа връзка, а не доказана причинно-следствена зависимост.

Възможно е хората с по-добре запазени когнитивни способности просто да продължават да работят до по-късна възраст. Но е възможно и обратното: работата, която постоянно поставя интелектуални предизвикателства, да допринася за поддържането на мозъка в добра форма.

В крайна сметка отдавна знаем, че ученето подпомага развитието и функционирането на мозъка през младостта. Защо това да не важи и в по-късните етапи от живота?

Никога не е късно да научим нещо ново

Рейчъл У е психолог от Калифорнийския университет в Ривърсайд, която изследва как усвояването на нови знания и умения може да подобри когнитивните способности дори в напреднала възраст.

В интервю за Американската психологическа асоциация по-рано тази година тя отбелязва, че в обществото сякаш съществува негласното очакване възрастните да не учат толкова много, колкото децата.

Това я кара да си зададе любопитен въпрос: „Ами ако зрелостта представлява една много дълга лятна ваканция, през която постепенно губим част от уменията си, подобно на учениците през лятото?“

През 2023 г. У и нейните колеги публикуват изследване, в рамките на което възрастни хора усвояват поне три нови умения за период от три месеца. Сред заниманията са изучаването на испански език, рисуването и композирането на музика.

В края на експеримента участниците показват подобрение на когнитивните си способности. Нещо повече, резултатите им се оказват съпоставими с тези на отделна група значително по-млади възрастни.

„Нашата интервенция, включваща усвояването на множество умения, може да доведе до широкообхватни подобрения на когнитивните способности, подобни на ползите, наблюдавани в по-ранните етапи от живота“, заключават авторите.

Тези резултати подсказват, че поставянето на нови интелектуални предизвикателства пред себе си дори в напреднала възраст, както прави Джули Андрюс, може да помогне за запазването на умствената форма.

„Чувствам се така, сякаш съм на 50“

„Честно казано, вероятно се чувствам така, сякаш съм на 50“, споделя Джули Андрюс на 88-годишна възраст пред Джулия Луис-Драйфус в нейния подкаст Wiser Than Me.

„Докато мозъкът ми издържа, всичко е наред.“

По време на разговора актрисата разказва, че баща ѝ също е бил човек, който никога не е преставал да учи. Именно от него е наследила любовта си към книгите и писането.

На 76-годишна възраст той дори започнал да изучава изцяло нов език.

Александра Турутоглу, невролог от Харвардския университет, изследва хората, които запазват необичайно добри когнитивни способности до много напреднала възраст. В научната литература те са известни като super-agers, или хора с изключително добре запазени умствени способности въпреки възрастта си.

В интервю за Harvard Gazette по-рано тази година тя споделя интересно наблюдение:

„От разговорите с участниците ни оставаме с впечатлението, че тези хора наистина обичат да се изправят пред нови предизвикателства.“

„Те не искат да стоят на заден план. Искат да научават нови неща.“

Остаряването е неизбежно, но това съвсем не означава, че нямаме никакво влияние върху начина, по който протича този процес.

Близо 45% от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени или отложени

Според оценките на комисията на медицинското списание The Lancet от 2024 г. приблизително 45% от случаите на деменция по света биха могли да бъдат предотвратени или забавени чрез въздействие върху определени фактори, свързани с начина на живот, здравословното състояние и околната среда.

Сред заниманията, които изглеждат особено полезни за стареещия мозък, са дейностите, свързани с езика, например четенето и писането на книги.

Неотдавнашно изследване, публикувано в списание Neurology, проследява близо 2000 възрастни жители на американския щат Илинойс, които в началото не страдат от деменция.

След почти осем години проследяване 551 от участниците развиват болестта на Алцхаймер.

Оказва се, че хората, които през живота си по-често са се занимавали с дейности, стимулиращи мисленето, показват по-добри когнитивни резултати в напреднала възраст.

Сред тези дейности са четенето на книги, посещенията на библиотеки и музеи, изучаването на чужди езици и използването на речници.

Резултатите са особено впечатляващи. По-високите показатели за натрупана през живота интелектуална активност са свързани с:

  • 38% по-нисък риск от развитие на болестта на Алцхаймер;
  • 36% по-нисък риск от леко когнитивно нарушение;
  • отлагане на началото на когнитивния спад с до 7 години.

Освен това по-високата интелектуална активност през живота е свързана и с по-добро запазване на когнитивните способности в напреднала възраст.

„Нашите резултати са окуражаващи и показват, че редовното участие в разнообразни дейности, които стимулират ума през целия живот, може да има значение за когнитивните способности“, заявява през февруари съавторката на изследването, невропсихоложката Андреа Замит.

Какво представлява когнитивният резерв?

Тези открития подкрепят концепцията за т.нар. когнитивен резерв, който може донякъде да се сравни с резервите, натрупвани от мускулите в резултат на редовни тренировки.

Според тази идея колкото повече човек е стимулирал мозъка си през предходните десетилетия, толкова по-добре подготвен може да се окаже той да устои на свързания с възрастта когнитивен спад.

Разбира се, с напредването на годините настъпват различни промени в мозъка, които могат да се отразят на начина, по който обработваме информацията. За част от тях можете да прочетете и в материала на „Обекти“ за влиянието на възрастта върху възприятията и когнитивната гъвкавост.

През 2024 г. например проучване от Норвегия установява, че хората, които са упражнявали професии с високи изисквания към умствената дейност през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те си години, са изложени на по-нисък риск от леко когнитивно нарушение и деменция, когато навлязат в 70-те си години.

Джули Андрюс е прекарала целия си живот в дейности, които стимулират мозъка ѝ и я подтикват да търси нови начини за творческо изразяване.

Дори след като навършва 90 години, тя продължава съзнателно да учи и да поддържа ума си активен.

И докато следва страстта си към писането, актрисата сякаш продължава да приема своето лекарство с лъжичка захар, точно както ни научи някога нейната незабравима Мери Попинз.