Повтарящите се удари по главата са добре известен риск в контактните спортове. Но колко сериозни могат да бъдат последиците от тях години по-късно? Ново мащабно изследване очертава тревожна картина: близо три четвърти от бившите професионални играчи в Националната футболна лига на САЩ (NFL), починали между 2008 и 2023 г., вероятно са имали хронична травматична енцефалопатия – дегенеративно мозъчно заболяване, свързано с многократни удари по главата.

Още през 2017 г. едно сензационно откритие разтърси света на американския футбол. Учени установиха, че 99% от изследваните мозъци на починали играчи от NFL показват признаци на хронична травматична енцефалопатия (CTE).

През следващите години нови проучвания показаха, че многократните удари по главата увеличават риска от мозъчни увреждания и в други спортове, включително футбола и ръгбито.

Доскоро обаче оставаше неясно колко разпространено е заболяването сред бившите играчи в NFL. Сега ново изследване предлага вероятно най-надеждната оценка досега: около трима от всеки четирима професионални играчи са имали характерните за заболяването изменения в мозъка към момента на смъртта си.

Защо предишните изследвания не даваха пълната картина?

„Досегашните ни познания за характерните мозъчни изменения при хроничната травматична енцефалопатия сред играчите на американски футбол се основават на изследвания, извършени след смъртта им“, пишат авторите на новата научна публикация в JAMA Network Open.

„Подобни изследвания неизбежно крият риск от изкривяване на резултатите заради начина, по който се подбират случаите. Това може да доведе до неточни оценки както за разпространението на заболяването, така и за връзката между рисковите фактори и последствията от тях.“

Казано по-просто, когато учените изследват мозъците на починали играчи, дарени за научни цели, заключенията им се основават единствено на тази група. А тя невинаги е представителна за всички бивши професионални състезатели.

Например знаковото изследване от 2017 г. откри признаци на хронична травматична енцефалопатия в 110 от общо 111 изследвани мозъка, или 99%. Това обаче съвсем не означава, че 99% от всички играчи в NFL развиват заболяването.

Причината е сравнително проста. Спортистите, които приживе са имали проблеми с паметта и мисленето, промени в настроението или поведението, вероятно са били по-склонни да дарят мозъка си за изследване след смъртта си.

Така възниква т.нар. пристрастие при подбора на изследваните случаи. В случая става дума за специфична негова разновидност, свързана с начина, по който хората попадат в даден научен регистър.

Ако сред дарителите преобладават хора, при които вече е имало основания да се подозира заболяването, резултатите могат да създадат впечатлението, че то е много по-разпространено, отколкото е в действителност.

Колко от починалите играчи действително са имали заболяването?

През август 2026 г. учени публикуваха изследване, с което направиха първите стъпки към преодоляването на този статистически проблем.

Те установиха самоличността на всички 1712 бивши играчи от NFL, починали между 2008 и 2021 г.

От тях 338 са дарили мозъците си за научни изследвания, като при 315 е установена хронична травматична енцефалопатия.

Тъй като обаче повечето починали играчи не са дарили мозъците си, учените не са могли да определят с достатъчна точност колко разпространено е заболяването сред всички тях.

Въз основа на наличните данни те са могли единствено да заключат, че делът на засегнатите към момента на смъртта им е някъде между 18,5% и 98,7%. Ако се разглеждат само играчите, починали между 2016 и 2021 г., диапазонът е между 24,5% и 97,7%.

Тези изключително широки граници показват колко трудно е да се направи надеждна оценка само въз основа на мозъците, дарени за изследване.

В новото проучване част от същия научен екип успява значително да прецизира резултатите. За целта изследователите съчетават данни от мозъчната банка UNITE към Бостънския университет с информация за смъртността сред бившите играчи от NFL, събрана чрез Националния регистър на смъртните случаи в САЩ (National Death Index, NDI).

Учените използват статистически модел, който отчита вероятността определени играчи да дарят мозъците си за изследване. Според изчисленията им хората с когнитивни симптоми са приблизително пет пъти по-склонни да направят подобно дарение.

След като отчитат тази особеност, изследователите получават оценка, която според тях е първата по рода си за разпространението на характерните за CTE мозъчни изменения сред всички бивши играчи от NFL, починали през разглеждания период.

Това е важен научен пробив, но резултатите едва ли ще зарадват хората, свързани с американския футбол.

„След като отчетохме влиянието на този подбор, изчислихме, че приблизително 74,5% от бившите играчи в NFL, починали между 2008 и 2023 г., са имали характерните за хроничната травматична енцефалопатия мозъчни изменения към момента на смъртта си“, обяснява научният екип, ръководен от биостатистичката Джулия Галини от Бостънския университет.

Означава ли това, че три четвърти от играчите развиват деменция?

Макар резултатите безспорно да будят тревога, те не означават, че три четвърти от бившите играчи в NFL непременно ще развият деменция. Това подчертава съавторът на изследването, невроученият Даниел Данешвар от Медицинското училище на Харвард.

„В нашата клиника работим с бивши играчи, особено с такива на средна възраст, и успяваме да подобрим когнитивните им способности, психичното им здраве и качеството им на живот чрез целенасочено лечение и превантивни грижи за мозъчното здраве“, обяснява Данешвар.

„Макар засега да не разполагаме с лечение, което да повлияе пряко на патологичните изменения при CTE, нашата цел е да забавим неблагоприятните промени, свързани със стареенето на мозъка, да удължим периода, през който той функционира добре, и да помогнем на играчите да се чувстват по-добре и да запазят способностите си възможно най-дълго.“

Тук е важно да се направи едно разграничение: наличието на патологични изменения в мозъка не означава непременно, че човек е страдал от деменция приживе. Затова и оценката за разпространението на хроничната травматична енцефалопатия не бива да се приравнява с дела на хората, развили тежки когнитивни нарушения.

Какво още трябва да изяснят учените?

Според авторите следващата важна стъпка е да се установи колко разпространена е хроничната травматична енцефалопатия сред играчите на по-ниските нива на американския футбол, включително сред гимназистите и студентите.

Подобни данни биха помогнали да се определи по-точно мащабът на проблема и значението му за общественото здраве. Учените обаче признават, че недостигът на информация може сериозно да затрудни подобни оценки.

Освен преодоляването на статистическите трудности са необходими и още изследвания, които да изяснят как се развива заболяването, по какъв начин се проявява и как може да бъде предотвратено при спортистите на всички нива.

Резултатите от новото изследване са публикувани в научното списание JAMA Network Open.