Когато светът тъне в несигурност, обещанието за ред, стабилност и решителни действия придобива особена привлекателност. Именно в подобни смутни времена на политическата сцена често изплуват лидери, които демонстрират сила, не търпят възражения и обещават да решат проблемите с твърда ръка. Но защо толкова много хора са склонни да им се доверят? Отговорът се крие не само в политическите им убеждения, но и в особеностите на човешката психика.

Силните лидери отново са на мода, независимо дали ни харесва, или не. От Москва и Пекин до Анкара и дори Вашингтон, все по-голямо влияние придобиват политици, които се представят като безкомпромисни и решителни управници. Те не крият стремежа си към власт, отстраняват смятаните за „слаби“ бюрократи и се стремят да заглушат опонентите си, разчитайки на харизма, авторитет и обещания за бързи решения.

Подобен начин на управление съвсем не е нещо ново. Историята познава немалко примери за това. А ако се вгледаме в психологическите механизми, които правят авторитарните лидери привлекателни, ще открием, че популярността им има своето обяснение.

Авторитарната личност: откъде идва склонността към подчинение?

След Втората световна война, когато светът все още се опитва да осмисли ужасите на Холокоста, група учени от Калифорнийския университет в Бъркли започват да изследват психологическите корени на фашизма. Особено ги интересува склонността на хората да се подчиняват безпрекословно на властта и да оправдават действията си с думите „Просто изпълнявах заповеди“.

Сред най-известните представители на тази група е Теодор Адорно – философ от еврейски произход, принуден да напусне родната си Германия след идването на Адолф Хитлер на власт.

През 1950 г. Адорно и колегите му публикуват книгата „Авторитарната личност“ (The Authoritarian Personality). В нея те развиват тезата, че определени хора са психологически по-предразположени да възприемат фашистки идеи. Според изследователите тази склонност е свързана с негъвкаво мислене, безусловно подчинение на установените правила и враждебност към хората, възприемани като чужди или различни.

Опирайки се на теориите на Зигмунд Фройд, учените предполагат, че подобни нагласи се формират още в детството, особено когато човек расте под строгия контрол на властни и прекалено взискателни родители.

Според тази хипотеза подобно възпитание може да превърне детето във възрастен, който се подчинява на авторитетите, но същевременно изпитва неприязън към всеки, който оспорва общоприетите норми и ценности. Неслучайно темата за уважението и ролята му във възпитанието на децата продължава да предизвиква интерес и днес.

Впоследствие редица учени оспорват част от използваните методи и заключенията в книгата. Освен това между жестоките диктатори от XX век и съвременните авторитарни лидери, които често печелят подкрепа с популистки послания, съществуват съществени различия. Последните придобиха особено голямо влияние през изминалите петнайсетина години.

Въпреки критиките по-новите психологически изследвания също подсказват, че някои хора поначало са по-склонни да предпочетат властен и безкомпромисен ръководител пред умерен политик, който разчита на експертни знания и рационални решения.

Как характерът ни влияе върху политическите предпочитания?

Изследване от 2017 г. например установява, че хората с по-високи нива на добросъвестност, екстраверсия, сговорчивост и невротизъм са по-склонни да проявяват авторитарни нагласи.

Обратната зависимост се наблюдава при хората с по-висока степен на отвореност към нови преживявания. Те обикновено са по-малко податливи на авторитарни идеи.

Казано по-просто, хората, които държат на реда, предпочитат ясните и еднозначни обяснения, уважават установените правила и не обичат да се нарушават обществените норми, може да са по-привлечени от авторитарното управление. За разлика от тях любознателните личности, които се интересуват от непознатото и с готовност приемат нови идеи и преживявания, по-рядко проявяват подобни нагласи.

Само че характерът и преживяванията в детството не могат да обяснят всичко. При определени обстоятелства дори хора, които обикновено се отличават с широки възгледи и толерантност, могат да бъдат привлечени от обещанията на силен и безкомпромисен лидер.

Оказва се, че значение има не само какви сме по характер, но и в каква ситуация се намираме. Начинът, по който възприемаме трудностите и реагираме на тях, може съществено да промени решенията ни. Това е и една от темите, разглеждани в позитивната психология и изследванията върху справянето с житейските предизвикателства.

Защо по време на война предпочитаме по-властни лидери?

Изследване от 2025 г., публикувано в научното списание Evolution and Human Behavior, разглежда причините, поради които хората предпочитат лидери, които изглеждат властни и доминиращи.

В проучването участват над 5000 души от 25 държави. Учените ги разделят на случаен принцип в три групи, като всяка получава различна задача.

Участниците в първата група трябва да си представят, че страната им е във война. Тези във втората си представят, че живеят в мир. На третата група, която служи за сравнение, е поставена по-обща задача: да си представи, че предстои избор на нов политически лидер.

След това на всички са показани двойки изображения на човешки лица. Всяка двойка представя един и същ човек, но лицето му е променено дигитално. В единия вариант той изглежда по-властен и доминиращ, а в другия – по-малко.

Участниците трябва да посочат кой от двамата кандидати биха избрали да управлява страната им.

Резултатите са показателни:

  • 54% от хората, които си представят, че страната им е във война, избират по-властно изглеждащия кандидат.
  • 42% от участниците, които си представят мирна обстановка, правят същия избор.
  • 46% от хората в контролната група предпочитат кандидата с по-доминиращо излъчване.

Подобна закономерност се наблюдава в 19 от изследваните 25 държави.

Резултатите подсказват, че самата заплаха от война може да засили предпочитанията към лидери, които излъчват сила и решителност. И то дори когато хората трябва да направят своя избор единствено по външния им вид.

Колкото по-несигурни са времената, толкова по-привлекателна изглежда твърдата ръка

Войната обаче далеч не е единствената заплаха, която може да засили подкрепата за авторитарните лидери. Икономическите трудности и социалните сътресения също могат да имат подобен ефект.

Мащабно изследване сред 140 000 души установява, че бедността, големият брой необитавани жилища и безработицата са сред факторите, които засилват предпочитанията към доминиращи лидери.

Според авторите, когато хората се чувстват несигурни за бъдещето си, те по-често подкрепят политици, които демонстрират силна воля и готовност да вземат трудни решения. Това се случва дори ако избраният кандидат не е непременно най-интелигентният, най-компетентният или най-опитният.

Учените обобщават заключенията си така:

„Смятаме, че когато са изправени пред несигурност, хората предпочитат лидер, който е уверен в себе си и действа решително, за да постигне целите си. Именно такива качества те очакват от властен и авторитарен ръководител. За разлика от него един политик може да се ползва с уважение и одобрение, но ако не проявява достатъчно твърдост в преследването на целите си, хората често го възприемат като нерешителен и неспособен да взема трудни решения.“

С други думи, подкрепата за авторитарните лидери невинаги е плод на дълбоки политически убеждения. Понякога тя е просто реакция на страха от неизвестното и желанието човек отново да почувства, че някой държи положението под контрол.

Различните начини, по които се справяме с несигурността, са предмет и на други психологически подходи, включително практиките за приемане на обстоятелствата, които не можем да променим.

Какво общо имат инфекциозните заболявания с авторитаризма?

Съществува и една по-необичайна, донякъде противоречива теория, според която разпространението на инфекциозни заболявания може да е свързано с авторитарните политически нагласи.

В райони, където рискът от заразни болести е по-висок, включително от вирусен хепатит, херпес, ХИВ, морбили и варицела, хората по-често възприемат нагласи и проявяват предпочитания при гласуване, които са в подкрепа на спазването на груповите норми, силната централна власт и дистанцирането от хора, възприемани като чужди на общността.

Според тази хипотеза подобно поведение може да е възникнало като своеобразна защита срещу инфекциите. Придържането към познатите правила на собствената група и ограничаването на контактите с непознати биха могли да намалят опасността от заразяване.

Някои учени обаче смятат, че значението на тази връзка е преувеличено и че теорията не може да обясни сама по себе си политическите предпочитания на хората.

Въпреки това тя се вписва в една по-обща закономерност, която се откроява в разгледаните изследвания: когато светът изглежда нестабилен, заплашителен и непредсказуем, хората са по-склонни да потърсят сигурност в лицето на силен и решителен лидер.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров