Годината, в която решенията се вземаха въпреки фактите: От Тръмп 2.0 и военните бюджети през COP30, рекордните емисии и “голямото изчегъртване” на науката.

• Климатът продължи да се променя все по-бързо, с рекордни температури, растящи емисии и бързо топене на ледовете.
• Политическите процеси изоставаха от тази реалност, като климатът все по-често отсъстваше от дневния ред. През 2025 г. САЩ направиха рязък завой след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом — сигнал, който подкопа климатичната решимост и отвъд Атлантика.
• Европейският съюз запази реториката за Зелената сделка, но рекордните разходи за отбрана и нарастващият натиск за „гъвкавост“ показаха колко крехък е балансът между климатичните цели и други политически приоритети.
• Посегателствата срещу науката преминаха от реторика към политика, превръщайки се в официален инструмент за заглушаване и подмяна на неудобни факти.
• Когато истината започне да се редактира според властта, рискът престава да бъде само климатичен — той става демократичен и икономически.

Кои бяха най-важните климатични събития през изминалата 2025 година и какво означават те за бъдещето? В годишния обзор на Климатека трима експерти – Генади Кондарев, Петко Ковачев и Христо Панчев – очертават ключовите акценти: геополитическия обрат в САЩ и отражението му върху Европа; растящото напрежение между сигурност и декарбонизация; трудните компромиси на COP30 и фактите за въглеродните емисии, българската климатична цел „на хартия“ и една тревожна тенденция – подмяна и заглушаване на научната информация като част от политическия процес. Докато 2025 г. се нарежда редом с 2024 и 2023 г. сред най-горещите години в историята, с температури около 1,5°C над прединдустриалните нива, климатът все по-често отсъстваше от политическия дневен ред. Това е обзор на година, в която климатът не беше „тема“, а контекст за икономика, енергетика, сигурност и демокрация.

Генади Кондарев: Тръмп 2.0, 5% от БВП за отбрана и 90% цел за намаляване на емисиите на ЕС до 2040 г.

Генади Кондарев е автор в Климатека. Той е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа. Вече близо две десетилетия работи в пресечната точка между гражданското общество, институциите и бизнеса, търсейки решения, които съчетават екологични цели със социална отговорност и икономическа логика. Работил и работи за организации като Черноморския изследователски енергиен център, E3G, „За Земята“ и CEE Bankwatch Network, където се фокусира върху декарбонизацията на икономиката, устойчивото отопление и охлаждане, ефективното използване на публични средства и включването на засегнатите общности в процесите на промяна.

САЩ и обратът в климатичната политика при Тръмп 2.0

През 2025 г. Съединените щати претърпяха рязка промяна на курса след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом — развитие, което породи съмнения спрямо климатичната решимост и в Европа. САЩ обявиха повторно излизане от Парижкото споразумение, без оглед на срокове и с откровено пренебрежение към ООН като институция. Новата администрация започна целенасочено и агресивно да демонтира климатичните политики, изградени през предходните години. На 4 юли Тръмп подписа т.нар. One Big Beautiful Bill (в превод Големия красив закон), с което на практика отмени основната климатична програма на САЩ — Закона за намаляване на инфлацията (IRA), и с това блокира подкрепата за чиста индустрия и технологии. Паралелно с това, Агенцията за опазване на околната среда (EPA) предложи да отмени всички стандарти за парникови емисии от електроцентрали, а Белият дом ограничи федералната подкрепа за вятърни и соларни проекти под претекст за „национална енергийна сигурност“.

Снимка: unsplash.com/ източник

Тези действия сложиха рязка и политически мотивирана спирачка върху възобновяемата енергетика, въпреки че вятърът и слънцето вече са най-евтиният източник на електроенергия в САЩ (при себестойност ~$38–78/MWh срещу $48–107/MWh при газ). Новите мощности остават рентабилни дори без субсидии, но политическата несигурност възпира инвестициите. Администрацията дори бе принудена да разчита на въглища, като отложи извеждането от експлоатация на няколко централи и ги задържа в резервен режим. 

Дългосрочният ефект от тези действия остава неясен, но вече е видимо, че са дали кураж на реторика, насочена срещу климатичните усилия – както в САЩ, така и в ЕС.

Междувременно се очаква и нова вълна от проучвания и проекти за добив на петрол и газ, които ще имат дългосрочни последици — било чрез реализация, било чрез нуждата от компенсации при последващото им спиране.

Отбрана или климат: рекордни военни бюджети и нужда от „кръгов“ елемент в сигурността

В една икономика най-големият купувач е държавата, затова публичните разходи задават посока. През 2025 г. европейските съюзници в НАТО се споразумяха на срещата в Хага за нова цел: инвестиции, достигащи 5% от БВП годишно за отбранителни и свързани със сигурността дейности до 2035 г., от които поне 3,5% – за чисто военни нужди. Как ще бъдат изразходвани тези средства ще има значение не само за сигурността, но и за климатичната устойчивост.

Брутният вътрешен продукт на България за 2024 г. е приблизително 190 милиарда лева. Пет процента от тази сума са около 9,5 милиарда — или приблизително 11–12% от целия държавен бюджет (83 млрд. лв.) – това е трансформиращ ресурс. Ако бъде използван без екологична визия, той може да бетонира въглеродно-интензивни индустрии. Само военните разходи от 3,5% от БВП на Европейските партньори на НАТО могат да доведат до допълнителни 132 млн. тона CO₂ годишно — почти три пъти повече от всички емисии на България. Пълното достигане на 5% би натрупало около 1,3 млрд. тона допълнителни емисии за десетилетие.

Снимка: unsplash.com/източник

Алтернативата е интегриране на кръгова икономика и чисти технологии в отбраната. Има редица начини как разходите за отбрана да работят и за климата. Възобновяема енергия за бази, електрически превозни средства, енергийна автономност при полеви условия, устойчиви логистични решения — всички те дават не само климатична, но и стратегическа стойност. Испания вече заделя 1,75 млрд. евро от отбранителния си бюджет за развитие на капацитет, ориентиран към справяне с климатични бедствия. НАТО призна климатичните промени като рисков фактор за сигурността и подчерта, че бъдещите отбранителни инвестиции трябва да бъдат съвместими с целите за декарбонизация и кръговата икономика.

ЕС: Курсът към декарбонизация остава твърд въпреки натиска

Въпреки геополитическото напрежение и надигащата се антизелена реторика, Европейският съюз затвърди климатичната си решимост през 2025 г. Стратегическите доклади на Марио Драги и Енрико Лета подчертаха, че проблемите на Европа не идват от Зелената сделка, а от изоставане в дигитализацията, разпокъсани регулации и тежка бюрокрация. Въпреки извадените от контекста интерпретации, двамата автори настояват заускоряване на зеления преход, паралелно с по-гъвкава регулаторна рамка.

През декември 2025 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо съгласие по нова законова цел: намаляване на емисиите с 90% до 2040 г., спрямо нивата от 1990 г. От тях около 85% трябва да бъдат постигнати вътре в ЕС, а останалите – чрез външна подкрепа за трети страни. Това потвърждава курса към климатична неутралност до 2050 г. и изисква почти пълна декарбонизация на енергийния сектор още през 30-те години на века.

Трупането на проблеми днес означава безизходица утре. ЕС дава сигнал, че пътят към устойчивост не подлежи на отстъпление — не заради идеология, а защото е път към икономическа устойчивост и глобална релевантност.

Ако геополитиката през 2025 зададе тона, климатът продължи да дава фактите. Втората част събира ключови сигнали от COP30, емисиите и ускоряващите се промени.

Петко Ковачев: Закъсняваме и търсим грешни решения през “климатичната” 2025 г. 

Петко Ковачев е автор в Климатека. Той има над 30 години опит в енергийните политики на България. Работил е за природозащитни организации и „Зелените“ („Зелено движение“), като участва в кампании и експертни групи. От 2014 г. в „Зелени закони“ коментира енергийното законодателство. През 2023 г. работи по реформи за енергийните общности. Участвал е в анализи за ЕК и НПО в ЕС. Автор и съавтор е на изследвания за енергетиката на България и ЕС, като е оценявал и адекватността на климатичните политики в оперативните програми на България.

Глобални обещания, локални сривове и една криза без пауза

Мнозина побързаха да обявят COP30, проведена в Белем (Бразилия), за провал. Други останаха скептични, а протестите — очаквано — не липсваха. Истината е, че все още не знаем какви реални резултати ще донесат договореностите от 30-ата среща на върха в един все по-нестабилен свят.

Като цяло постигнатото не е без значение: договорени бяха механизъм за справедлив глобален преход (BAM), утрояване на финансите за адаптация (GGA) и програма за внедряване на технологии (TIP). За първи път бяха открити и дискусии за съгласуване на световната търговия с климатичните цели — ново и потенциално важно поле за действие.

В същото време липсата на консенсус по ключови въпроси, нарастващата роля на „едностранните търговски мерки“ и хроничният недостиг на финанси оголиха дълбоките разделения между участниците.

Емисиите не чакат преговорите

И докато споровете дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна продължават, излезе доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) Off target. Emissions Gap Report 2025. Лошите новини изглеждат безпощадни: Още една година на подобрени антирекорди – глобалните емисии на парникови газове достигнаха 57,7 GtCO2e през 2024 г., което е увеличение с 2,3% спрямо нивата от 2023 г.Ръстът спрямо нивата от 2023 г. е по-високо в сравнение с увеличението от 1,6% за периода 2022–2023 г., повече от четири пъти по-високо от средногодишния темп на растеж през 2010-те (0,6% годишно). Днешното ускорение напомня темповете от началото на 2000-те години (средно 2,2% годишно). Покачването се наблюдава във всички основни сектори и всички категории парникови газове. Прогнозите за 2030 г., 2035 г. и 2050 г. също не са оптимистични.

„Ядреният ренесанс“ като климатична илюзия

Световното ядрено лоби отново заговори за поредния „ядрен ренесанс“. Очевидно отново ще трябва да повтаряме всички – все още валидни – аргументи срещу подобна корпоративна алчност, която няма да доведе до нищо друго освен до забогатяване на една малка група бизнесмени, решили този път да се правят на климатични спасители. Тук ще цитирам Пол Браун, журналист с дългогодишен опит в отразяването на проблемите на околната среда и климата в „Гардиън“:

И имаше още едно – според мен много зловещо – развитие, което върна каузата за действие по отношение на изменението на климата в много опасна територия: последният „ядрен ренесанс“. … Правителствените субсидии са огромни: ядрен данък се налага на затруднените потребители. … Индустрията за изкопаеми горива, която е подкрепила ядрената енергия, разбира се, е във възторг; всички тези десетилетия ново строителство без [производство на – бел. автор] електричество, дават поне още едно или две десетилетия непрестанно изгаряне на газ. … През годините редовно ми дават диво оптимистични цифри за строителните разходи и време, както и за произтичащото от това електроснабдяване. … За разлика от вятърната и слънчевата енергия, разходите за ядрена енергия постоянно се увеличават от десетилетия.

Ледът се топи по-бързо от обещанията

2025 г. беше обявена от ООН за Международна година на опазването на ледниците — на фона на тревожни рекорди. Арктическата морска ледена покривка достигна най-ниските си стойности за зимния максимум в историята на сателитните наблюдения. Докато летният минимум през септември се нареди сред най-ниските в историята на наблюденията —19 от 20-те най-слаби септемврийски ледени обхвата са отчетени само през последните 19 години. Данните за Антарктика и Южния океан също показват ускорено топене – 2025 г. е годината с най-ниско ниво на леда през летния сезон. 

Учените предупреждават, че затоплянето на климата, причинено от човешката дейност, може да задейства резки и трудно предвидими промени в природната среда. Част от тях имат дългосрочни последствия и може да се окажат необратими. Промените в Антарктика вече имат отражение далеч извън полюсите — от ускорено покачване на морското равнище по световните брегове до допълнително усилване на глобалното затопляне. 

Снимка: unsplash.com/ източник

Данните от полюсите не са далечна екзотика — те са ранното предупреждение за това, което предстои навсякъде.

Климатичните промени вече имат адрес

Притеснителни новини идват и от Нова Англия, в САЩ. Оказва се, че извън полярните и арктическите региони, Нова Англия е един от най-бързо затоплящите се райони в света. От 1900 г. насам, температурите там са се повишили с повече от 2,5 °C, като 75% от това затопляне се случва от края на 80-те години на миналия век. Учените обясняват тази бърза промяна с комбинация от фактори — промени в океанските течения и атмосферната циркулация, намаляване на снежната покривка и силното влияние на човешките емисии. Колко тежки ще са последствията зависи и от това колко бързо светът ще успее да ограничи парниковите газове.

Зеленият пакт в разделена Европа

В един от най-тежките си периоди след Втората световна война Европа е дълбоко разединена — и това пряко влияе върху прилагането на климатичните политики. Въпреки това в речта си „За състоянието на Съюза“ Урсула фон дер Лайен даде уверения за продължаване на ангажиментите към европейския „Зелен пакт“. Социалният климатичен фонд, Европейският център за борба с пожарите, пакетът за електроенергийните мрежи и рязкото намаляване на доставките на руски изкопаеми горива са ясни знаци, че ЕС продължава в избраната посока.

От другата страна обаче стоят тревожни сигнали: призиви за увеличаване на дела на ядрената енергетика, изключения за военната индустрия (макар и в контекста на нарастваща несигурност, в която ЕС все по-често е принуден да разчита на собствените си сили), гигафабрики за изкуствен интелект — новите „черни дупки“ за енергия и природни ресурси — както и двусмислени постановки в Пакта за чиста промишленост.

Последните предложения на Европейската комисия от края на годината за затваряне на пропуските в Механизма за корекции на въглеродните емисии на границите (CBAM) все пак дават ясен сигнал за ангажимента на институциите да запазят ролята на Европа като глобален климатичен лидер.

Тези глобални и европейски процеси имат пряк превод и у нас — но България влезе в 2025 с цел и излезе с дефицит на действия.

България: Климатична цел на хартия и дефицит на реални действия

В България разминаването между цели и действия през 2025 г. стана особено видимо. Въпреки че от 2024 г. България формално има цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г., законодателството и финансирането на политики, проекти и програми в тази посока остават недостатъчно амбициозни или направо се провалят. Продължава липсата на цялостна стратегия за сектор „Енергетика“, законодателният пакет за пълноценното участие на просюмъри и енергийни общности за ВЕИ остава недовършен, а изпълнението на ключови проекти по НПВУ се забавя — като част от тях вече могат да бъдат определени като неуспешни.

В края на годината бяха приети законодателни промени за създаването на дългоочаквания Национален фонд за декарбонизация. Макар заявките да изглеждат обещаващи, още на този етап се очертават решения, които пораждат сериозни притеснения относно управлението, финансирането и контрола на фонда. 

Паралелно с това и през 2025 г. продължи наливането на стотици милиони лева публични средства за поддържане на въглищната енергетика и за планове за нови ядрени блокове в Козлодуй. Българският енергиен холдинг пък пое към поредна авантюра с изкопаеми горива — сондажи за природен газ в Черно море.

На фона на тази сивота като слаб, но важен лъч се откроява процесът по изработване на Социалния план за климата, който вече има втора, подобрена версия. Тук следва ясно да се отбележи ролята на интензивната комуникация между Центъра за климатични знания, гражданските организации и професионалните асоциации, която има съществен принос за постигнатия напредък.

И ако политиките са едната битка, другата е за самите факти: кой произвежда знанието, кой го публикува и кой има власт да го редактира.

Христо Панчев: Годината, в която войната срещу науката се превърна в държавна политика

Христо Панчев е автор в Климатека. Доктор по информационни науки и семиотика на Софийския университет. Бил е ръководител на комуникациите в „Грийнпийс“ – България, координатор в инициативата за Зелено възстановяване на Украйна на „Грийнпийс“ за Централна и Източна Европа и съветник към политическия кабинет на заместник министър-председателя по климатични политики. Научните му интереси са в областта на комуникацията, психологическите аспекти и ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата.

Климатичната дезинформация не е нещо ново. Понятията „fake news” и „пост-истина“ са актуални от десетилетие. През отиващата си година обаче посегателствата над науката придобиха форма на официална държавна политика. Това е новина, защото не научно отричане или псевдонаучни аргументи, а именно административните хватки нанасяха най-големи поражения на истината тази година. Спиране на ключови доклади от публикуване, уволнение на учени, изтриване на научна информация от онлайн пространството, пренаписване и триене на данни от държавни уеб сайтове, замяна на научни текстове, спазващи утвърдени методологии за верификация и взаимна проверка с административно подадени доклади без авторство. Такива бяха само част от политически мотивираните явления за заобикаляне, омаловажаване и заглушаване на научната истина, които наблюдавахме през тази година.

САЩ: “Голямото изчегъртване” на климатичната наука

Публикации от декември съобщиха за драстични промени в сайта на Агенцията за опазване на околната среда (EPA) в САЩ. Посочването на човешката дейност като основна причина за климатичните промени е премахнато, за да останат само естествени обяснения като слънчевата активност и промените в земната орбита. Последните – разбира се, винаги са влияели върху планетарния климат, но не обясняват покачването на средната глобална температура от Индустриалната революция до днес. Изтрито е всяко споменаване на фосилните горива като причина за глобалния проблем. 

На запитване по имейл, говорител на EPA обяснява промените с „рутинна редакция“ и без да се подписва с име, добавя: 

За разлика от предходната администрация, EPA при Тръмп се фокусира върху защитата на човешкото здраве и околната среда, като подпомага Голямото американско завръщане, а не левичарския дневен ред. За това, тази агенция вече не марширува по заповед на климатичния култ.

Демонтаж на институционална памет

“Голямото изчегъртване” започва още с влизането на Тръмп в Белия дом в началото на годината, като това е продължение на тенденцията от предходния му мандат. Изтрит е важен портал за климата на страницата на Департамента по отбрана. Веднага изчезва и страницата за климатичните промени от сайта на Белия дом, същото се случва и със съдържанието по темата в Департамента по земеделие на САЩ. През май пък беше съобщено, че Национална океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) престава да следи стойността на загубите, свързани с климатичната криза (наводнения, пожари, горещи вълни и т.н.), а информацията назад до 1980 г. ще бъде архивирана. Примерите са много и са разгледани по-подробно тук. 

Трябва да напомним, че това са институции, които до съвсем скоро се ползваха с репутацията на достоверен и безпристрастен източник на данни и информация по целия свят. От управление, базирано на точна и проверена информация обаче, най-голямата икономическа сила в света навлезе в период, в който информацията трябва да е преди всичко лоялна към управляващите и тяхната представа за реалността. Вместо спорещи страни с размяна на научни аргументи, в САЩ вече виждаме изключване на самата наука от процеса на вземане на политически решения.

Тихата хватка срещу науката в Европа

Макар и не толкова радикални, подобни тенденции се забелязват и в Европа. Вместо триене на данни и брутално пренаписване, тук виждаме отслабване на науката чрез бюрокрация, омекотяване на изказа или обезценяване на научната методология. Законодателните хватки за отлагане на климатичното действие с оправдания като „гъвкавост“, „баланс“ и „реалистични срокове“ не са явление на тази година, нито се ограничават до една или две държави. Любимият похват на популистките партии в Европа да етикетират базираните на научни данни политики като „идеология“ е повсеместно, а сложните, но рационални решения ще се вземат все по-трудно в среда с нарастващо участие на популистите във властта. Вероятността в следващата година да видим и на много места в Европа изхвърляне на науката от политическия процес, по подобие на САЩ, макар и реализирано „по европейски“, е много голяма.

Примери можем да видим дори в Нидерландия – страна с традиционно силни позиции както в климатичната политика, така и в науката изобщо. Фермерските протести срещу мерките за ограничаване на азотното замърсяване от земеделието през 2023 г. там дадоха на популистката фермерска партия BBB (BoerBurgerBeweging) контрол над министерството на земеделието. Една от основните им цели е да отменят статистическите модели за измерване на натрупаното азотно натоварване, прилагани в момента, с директно измерване на емисиите. Подход, който обаче противоречи на научно обоснованите препоръки. Под натиск от наративи, които определят утвърдената научна методология като елитарна или откъсната от реалността, на практика се върви към безпрецедентна промяна в отношението към науката. Твърдението не е, че научните модели са грешни или че не работят, а че не трябва те да са основа за правене на политика. С други думи: от политика, водена от доказателства, към политика, която си подбира удобните доказателства.

Погледнато по-общо, 2025 г. може да се окаже повратна не защото климатичната наука е била опровергана или удавена в дезинформация, а защото политиката е открила как да управлява без нея. А общество, което позволява истината да се редактира според властта, рано или късно плаща цената. Не само с по-лоши политики, но и с разпад на самата идея за обща реалност. 

2025 показа, че климатичната политика вече не се движи само от екология, а от геополитика, сигурност, технологии и битка за публичната истина. Докато глобалните преговори търсят компромиси, емисиите продължават да растат, а физическите сигнали от леда и регионалното затопляне стават все по-трудни за игнориране. Европа запазва курса към декарбонизация, но на фона на вътрешни разделения и растящи „изключения“. България продължава да изостава с изпълнение и координация, въпреки формалните цели. А когато научните данни и институции започнат да се „редактират“, рискът вече не е само климатичен — той става демократичен и икономически. 2026 ще е година, в която ще стане ясно дали обещанията ще догонят реалността — и дали обществата ще настояват за политики, базирани на факти.

Източник: Климатека

В публикацията са използвани материали от: