Ново изследване определи количествено каква част от озона в атмосферата допринася за енергийния бюджет на планетата – баланса между получената слънчева светлина и излъчената топлина, който влияе на температурите на Земята. Множество неща засягат този бюджет и сега се оказва, че ако махнем озона, планетата вероятно щеше да бъде много, много по-студена.

Новият научен труд използва модел на земния климат, който показва как енергийният бюджет се влияе от различните съставни елементи на атмосферата. Изследователите установяват, че когато намалят количеството на озона, средните температури на планетата също се понижават. Когато стойността му падне почти до нулата, Земята би била с около 3.5°C по-студена, отколкото е днес – т.е. стойностите ще доближават тези от последната ледникова епоха. Основното изискване при този модел е, че количеството въглероден диоксид остава същото.

Най-общо казано енергийният бюджет функционира по следния начин – Слънцето нагрява Земята и нашата планета излъчва обратно тази топлина в космическото пространство. Част от нея обаче остава и тя се поглъща от океана, земята и атмосферата. Те на практика я задържат в своеобразен капан. Съставът на атмосфера обаче влияе върху това каква част от топлината, излъчена от повърхността, се отделя обратно в космоса. Парниковите газове в частност са особено ефективни в задържането на топлината. Именно това довежда до разрастващата се климатична криза.

Технически погледнато озонът е парников газ, но отрицателният или положителният му ефект върху енергийния бюджет зависи до голяма степен от мястото, където се намира. Очевидно е, че най-доброто му местоположение е в озоновия слой. В стратосферата – на около 50 км височина – той предпазва живота на Земята от опасната ултравиолетова светлина от Слънцето. На 20 километра от повърхността не се справя особено добре, тъй като поглъща топлината и функционира изцяло като парников газ. На по-малки височини обаче става отново полезен, като унищожава замърсителите. На земната повърхност отново започва да оказва лошо влияние, тъй като играе роля в образуването на смог.

Озон буквално ни казва да не го определяме като герой или злодей. Като се има предвид факта, че през последния век сме унищожили голяма част от озоновия слой, може би си мислите, че това е добра новина за климатичната криза. Разбира се, честотата на рака на кожата може да се е увеличила, но дали сме успели да предотвратим най-лошата част от климатичната криза? Съвсем не. Всъщност е точно обратното.

Химикалите, разрушаващи озоновия слой, като хлорофлуоровъглеводородите, са десетки хиляди пъти по-мощни в задържането на топлина от въглеродния диоксид. Тяхната забрана през 1987 г. с Монреалския протокол и сериозното отношение на всички страни по света към тази опасност доведе до значително забавяне на топенето на ледовете в Арктика. С други думи – днес климатичната криза вероятно щеше да е напреднала много повече, ако не бяхме положили усилия да спасим озоновия слой. И озонът се възстановява.

Статията, която описва каква щеше да бъде Земята без озон, е приета за публикуване в Climate of the Past и е достъпна на сървъра за предпечати arXiv.

Източник: IFLScience