Климатичен парадокс: рекордно топли пролети и измръзнали овошки

Заради по-топлия зимен сезон дърветата цъфтят по-рано и с това са по-уязвими към кратките застудявания през пролетта. Резултатът е безпрецедентни загуби за земеделците в България и цяла Европа.

• Климатичните промени не означават еднозначно повече горещини, но и по-нестабилни сезони и по-големи рискове за земеделието.
• По-топлите зими не намаляват риска за овошните култури, дори напротив: правят дърветата по-уязвими към късни слани.
• Няколко студени нощи през април са достатъчни да унищожат до 100% от реколтата.
• През 2025 г. реколтата от череши, кайсии и други плодове в България се срива с около 90%.
• Късните слани са сред най-сериозните климатични заплахи за овощарството в Европа.
• Съществуват технологии за ранно предупреждение срещу слани, но те почти не се използват у нас.

През последните години на пролет плодовете поскъпват рязко – така беше миналата година, така ще е и тази година. В много овощни райони на България причината не е суша или градушка, а няколко студени нощи през април. В Кюстендилско фермери алармират за почти напълно унищожена реколта от череши, кайсии и сливи.

Парадоксът става все по-видим. Климатът се затопля, а в Европа това се случва два пъти по-бързо. Но рискът от пролетни слани и мразове не намалява, напротив: по-топлите зими карат дърветата да цъфтят по-рано и така те стават по-уязвими към кратки застудявания през пролетта, които унищожават до 100% от реколтата от костилкови овошки. Това превръща късните слани в една от най-сериозните климатични заплахи за овощарството в България и Европа.

Как климатичните промени увеличават риска от късни слани, защо по-топлите зими не означават по-малко щети за земеделието и подготвена ли е България за тази нова климатична реалност? 

Защо климатичните промени правят сланите по-опасни?

Късните слани са опасно метеорологично явление, което ограничава или директно пречи на периода, в който растат и се развиват полските и зеленчуковите култури, както и овощните насаждения. Тези закъснели пролетни мразове причиняват щети в различна степен, а през някои години реколтата е напълно провалена. Това се дължи и на тенденциите към повишаване на средните месечни температури през зимата и по-ранното начало на т.нар. вегетативните процеси – на растеж и цъфтеж на културите.

Данните за пролетните температури и прогнозата за реколтата през 2026 г. не са по-оптимистични. По-едри фермери в област Кюстендил съобщават за до 100% измръзване. Причината за щетите е рязкото понижение на нощната температура и задържането ѝ под нулата за определено време, различно за всяка отделна локация в областта. Съобщава се за измерени между -2.8°C и -3.3°C за повече от 5 часа, а на места дори -8°C.

А тези студове и мразове се случват през един от най-топлите априлски месеци в света досега – с температурна аномалия от +1,43 °C над прединдустриалните нива. Април 2025 г. е бил вторият (ERA5-Land & NOAA) по средна положителна температурна аномалия от всички измерени месеци април, а през 2024 г. месецът е бил най-топлият измерен досега. В първите дни на май 2026 г., Националният институт по метеорология и хидрология обяви жълт код за опасност от слана в няколко области: София-град, София област, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Но как е възможен този парадокс? Април е с рекордно затопляне през последните няколко години, но за същия период загубите от пролетни мразове са до 100% от семковите и костилкови розоцветни овошки (череши, ябълки, круши, сливи, праскови и др.)

Въпреки общата тенденция към затопляне през март, отделни години все още регистрират значителни отклонения под нулата, които съвпадат с критичните периоди, в които овощните дървета цъфтят и образуват плод.

Изместване сезонността на температурните аномалии

Температурните аномалии по десетилетия и календарни месеци (по медиана) показват неравномерно изместване на температурния режим в България. Както е видно от данните в таблицата:

• Мартенската температурна аномалия се е изместила от −2,67°C през 1940-те до +1,17°C през 2020-те, което означава изменение с +3,84°C спрямо референтния период (1991–2020 г.).
• Април и май остават с медианна аномалия под нулата през 2020-те, респективно −0,75°C и −0,71°C.

Източник: ERA5-Land (ECMWF), обработени месечни температурни аномалии за България от Our World in Data

Климатът и зачестилите късни слани в Европа

Ефектът от късната слана не влияе само локално, в момента на явлението, но носи доказано забавяне в развитието на дървото и през следващата година.

Това става ясно от мащабно проучване: ходът на късната пролетна слана е свързван с намаление на фотосинтетичната продуктивност средно с 13,6% и забавяне на пролетната фенология през следващата година със средно 7 дни. 

Нарастващ риск от късна слана е установен за целия период 1959–2017 г. при анализ на 35% от площта на европейските гори в умерени ширини. В същото време набъбването на плодните пъпки и цъфтежа се ускоряват от по-топлите температури в края на зимата – те до голяма степен се дължат на изменението на климата, както и от затоплянето в началото на пролетта. Така – ако в последвалите седмици настъпят резки и продължителни отрицателни температури, уязвимите тъкани на цветовете, млади листа и завръзите са изложени на условия, при които ледообразуването в клетките причинява необратими щети.

Кои са критичните температури, за кои овощни култури

Щетите от сланата зависят от фазата на развитие на културата, която е засегната. Ето кои са критичните температури при пълен цъфтеж за основните български овощни видове според наръчника на Организацията по прехрана и земеделие на ООН за защита от слана:

T₁₀ и T₉₀ означават температурата, при която 10% и съответно 90% от пъпките/цветовете биват увредени при експозиция от 30 минути. Източници: FAO (2005); MSU Extension; Penn State Extension.

При пълен цъфтеж практически всички овощни видове в България понасят 90% загуба при −4°C. Този праг се достига при единичен нощен епизод на отрицателни температури през април, какъвто е настъпил през 2025 г., както и в първите дни на май 2026 г.

Кои насаждения пострадаха най-много от сланите 

През 2025 г. площите с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения са 60 031 хектара или с около 1% повече от тези през 2024 г. Но заради неблагоприятни климатични условия прибраната реколта е с 58% по-малко или на половина като площ спрямо 2024 г. 

Най-голям спад в реколтата има при кайсиите – с 93%, след това са черешите – със 74%, бадемите – със 73%, както и сливите, прасковите и нектарините – с по 64%. 

Най-слабо засегнати от късните пролетни мразове са култивираните шипки и малините.

Снимка на Spencer Eccles_Jones/ източникUnsplash 

Инструменти за управление на риска

Европейските държави могат да заделят до 3% от земеделските субсидии в специални фондове за помощ при климатични щети. Тези механизми са част от Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2023–2027 г. ( Регламент (ЕС) 2021/2115 на ОСП за периода 2023–2027 г.)

България прилага по-нисък процент — 1,5% от директните плащания за сектор „Растениевъдство“, докато държави като Италия и Румъния използват максимално допустимите 3%. (Springer, 2025). От края на 2025 г. у нас е въведен механизъм, при който тези средства автоматично се насочват към т.нар. Взаимоспомагателния фонд — инструмент за управление на риска при непредвидени обстоятелства (според Наредба №3 от 10.03.2023 г.; Агровест, март 2026). По информация на МЗХ индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, осигурени от 44,9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10,2% – средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (2,5 млн. евро).

В началото на 2026 г., Министерски съвет прие проект за промени на Закона за земеделските производители с цел да развие правната рамка на Фонда, като се задават функции на министъра на земеделието и храните и на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в областта на изпълнението на Социалния план за климата. Основната цел на фонда е допълнително компенсиране на фермерите при загуби над 20% от доходите им вследствие на неблагоприятни климатични събития, като компенсациите ще обхващат щети от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При наличие на застраховка стопанинът ще получи до 80% компенсация от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде два пъти по-малка – 40%. При почти пълно унищожаване на реколтата от костилкови плодове остава съмнението дали събраният ресурс ще е достатъчен за пълна компенсация на загубите на производителите.

Застрахователната защита остава ограничена 

Частното застрахователно покритие на климатичните икономически загуби в България е под 3% — сред най-ниските в ЕС наред с Хърватия, Кипър, Литва, Малта и Румъния. Това означава, че по-голямата част от пострадалите фермери от късните пролетни слани през 2026 г. ще получат двойно по-малко компенсации за щетите, отколкото ако имаха застраховка. 

Но има и един важен системен проблем, поради който прогнозите за нарастване на застрахователното покритие не са обнадеждаващи – застраховките срещу слани са невъзможни именно в периода на тяхното потенциално възникване или периодът 23 – 28 април.

Положителната новина е, че още през 2025 г. земеделските стопани са демонстрирали по-голям интерес към застраховането на продукцията си. Според данни на Асоциацията на застрахователите това се дължи на увеличения процент помощ, който се поема от МЗХ – държавата участва със 70% от стойността на застраховката, а за земеделеца остават 30%.

Технически арсенал за защита от слана

Какви са основните методи за защита от слана и какъв е обхватът им и възможностите за защита:

• Надкоронно дъждуване – при замръзване на водата върху цветовете се отделя латентна топлина (80 kcal/kg), която спира понижаването на температурата на тъканта; изисква непрекъснато подаване на вода през целия период със слана.
• Палене на слама или бали – създава димна завеса и минимално топлинно излъчване около насаждението. Не е ефективно при температури под −1°C и носи висок риск от пожар.
• Парафинови свещи – разполагат се равномерно между редовете и горят продължително, повишавайки локалната температура с около 2°C, негативният ефект е, че генерират значителни въглеродни емисии.
• Газови горелки – използват пропан-бутан и комбинират топлинно излъчване с принудително движение на въздух. Мобилните варианти покриват до 6 хектара за една нощ при −3°C.
• Вятърни машини – смесват по-топлия въздух от инверсионния слой над насаждението с по-студения приземен въздух. Ограниченията са свързани с ефективността в зависимост от типа събитие.

Източници: FAO (2005); European Irrigation Association, 2024; International Wine Challenge / CIRIAF; EastFruit, 2021.

Замърсяването на грозде и вино с димни летливи феноли (силно токсични вещества) при горски пожари е научно потвърдена (Fuentes et al., 2019, PMC). Към момента обаче, липсва публикувано изследване, което да оценява доколко изгарянето на парафинови свещи или биомаса за защита от слана води до отлагане на фини прахови частици или други съединения върху и в самите плодове. Но е вече известно, че вкусът на плодовете, до които е прилагана защита от слана с горящ пламък, се променя и води до аромати и вкусове на пушено, пепеливо, мокра пура, пластмасово или аромат на лекарство.

В допълнение на тези технологични недостатъци, изгарянето на парафинови свещи и биомаса за защита от слана не попада ясно в нито една от категориите на националните доклади по инвентаризация на парниковите газове по методиката на IPCC. Категория 3.F (Field burning of agricultural residues) обхваща изгарянето на земеделски остатъци, но не и изгарянето на петрохимикали (парафин) или внесена биомаса с цел защита от слана. Също така никъде не се отчита паленето на автомобилни гуми и ефектът както върху качеството на продукцията, така и върху климатичната система.

За България е разработен алгоритъм за прогнозиране на пролетна слана. Алгоритъмът използва метеорологични входни данни и осигурява тридневна предварителна прогноза. Това увеличава времето за реакция и най-вече за активиране на превантивни мерки. България разполага с валидирана методика за тридневна прогноза за късни слани, но тя не е интегрирана в достъпни публични услуги, удобни за фермерите или чрез национална система за ранно известяване (SMS, мобилно приложение и др).

Aвтор: Асен Ненов / Климатека

Асен Ненов е автор в Климатека. Еколог, изучавал биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН. Работил е в сферата на потребителската защита в асоциация Активни потребители. Той е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България. Съучредител е на Институт кръгова икономика и сдружение Регенерати.