20 май 1570 г. - Картографът Абрахам Ортелий издава първия съвременен атлас

20 май 2019 г., 00:00
527

Typus Orbis Terrarum, 1570 г. Източник: Abraham Ortelius - The Library of Congress, Public Domain, Link

Абрахам Ортелий е роден през 1527 г. в Антверпен, част от владенията на Хабсбургите. Той е член на влиятелната по това време фамилия Ортелий и пътува много из Европа - в цяла Нидерландия и в Германия, Франция, Англия, Ирландия и Италия.

Ортелий започва да работи като гравьор на карти и през 1547 г. става член на антверпенската картографска гилдия. В началото на кариерата си се занимава главно с търговска дейност, като повечето му пътувания до 1560 г. са с такава цел. През тази година той предприема пътуване до Трир, Лотарингия и Поатие, заедно с Герардус Меркатор, и, вероятно под негово влияние, започва да се интересува от научна география. В следващите години се заема със съставянето на атласа „Theatrum Orbis Terrarum”, с който остава известен в историята на картографията.

През 1575 г. Абрахам Ортелий е назначен за географ на испанския крал Филип II. Това става с препоръките на Бенито Ариас Монтано, тъй като по-рано родът Ортелий е подозиран в симпатии към протестантството. С издадената от Плантен „Synonymia geographica” (1578), разширена по-късно под заглавието „Thesaurus geographicus” (1587, 1596), той поставя основите на критичния анализ на античната география.

Любопитен факт е, че в последното издание на тази книга Ортелий разглежда възможността за континентален дрейф, превърнала се в основна за геологията теория няколко века по-късно.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

325 г. — Римският император Константин I Велики свиква Първи Никейски събор, на който е прието „Веруюто“.
525 г. — При земетресение в Близкия изток загиват около 300 хиляди души.
1498 г. — Португалският мореплавател Васко да Гама първи от европейските мореплаватели заобикаля Африка и пристига в Кожикод (преди известен като Каликут), Индия.
1520 г. — Ернан Кортес разбива испанските войски, след като се обявява за независим владетел на Мексико.
1873 г. — Леви Щраус и Джейкъб Дейвис получават американски патент за сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси.
1875 г. — Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици.
1875 г. — Княз Александър Дондуков-Корсаков встъпва в длъжност като руски императорски комисар в България.
1882 г. — С присъединяването на Италия към военния съюз между Германия и Австро-Унгария се създава Тройния съюз — организация, която по-късно предизвиква Първата световна война.
1900 г. — В Париж са открити Вторите Летни Олимпийски игри.
1902 г. — Куба става независима от САЩ република.
1927 г. — Саудитска Арабия получава независимост от Великобритания.
1927 г. — Чарлз Линдберг излита от Лонг Айлънд, Ню Йорк, за да извърши първият самостоятелен полет без кацане над Атлантическия океан, който завършва успешно на летище Бурже в Париж.
1932 г. — Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия.
1932 г. — В СССР е въведен терминът социалистически реализъм като нов стил в литературата.
1932 г. — Амелия Еърхарт излита от остров Нюфаундленд и започва първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан, който завършва успешно в Северна Ирландия на следващия ден.
1963 г. — Сукарно е назначен за пожизнен президент на Индонезия и провъзгласен за Велик вожд на революцията.
1969 г. — Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно в Гибралтар.
1972 г. — Създадена е обединената република Камерун.
1983 г. — От френския Институт „Пастьор“ официално се съобщава, че е изолиран вирусът на СПИН от екип, ръководен от професор Люк Монтание.
1989 г. — В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против „възродителния процес“.
2002 г. — Източен Тимор придобива независимост от Индонезия и става първата суверенна държава за 21 век.
2003 г. — Ватиканът публикува речник на съвременния латински език, в който са добавени термини, които широко се използват в настоящето.
2007 г. — Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.

Родени

1764 г. — Йохан Шадов, пруски график († 1850 г.)
1772 г. — Уилям Конгрийв (изобретател), английски изобретател († 1828 г.)
1794 г. — Карл Юлиус Перлеб, германски ботаник († 1845 г.)
1799 г. — Оноре дьо Балзак, френски писател († 1850 г.)
1806 г. — Джон Стюарт Мил, британски философ († 1873 г.)
1822 г. — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1912 г.)
1830 г. — Ектор Мало, френски писател († 1907 г.)
1851 г. — Емил Берлинер, американски изобретател с немски произход († 1929 г.)
1860 г. — Едуард Бухнер, германски химик, Нобелов лауреат († 1917 г.)
1868 г. — Тасе Христов, български революционер († ? г.)
1875 г. — Парашкев Цветков, български революционер († 1903 г.)
1876 г. — Петър Джидров, български социалдемократ († 1952 г.)
1878 г. — Александър Давидов, български военен деец († 1925 г.)
1881 г. — Владислав Сикорски, полски военен и политически водач († 1943 г.)
1882 г. — Георги Горанов, български композитор († 1905 г.)
1882 г. — Сигрид Унсет, норвежка писателка, Нобелова лауреатка през 1928 г. († 1949 г.)
1883 г. — Фейсал I, крал на Ирак († 1933 г.)
1885 г. — Александър Лер, немски генерал († 1947 г.)
1893 г. — Винцас Миколайтис-Путинас, литовски писател († 1967 г.)
1896 г. — Храбър Попов, български архитект, първият декан на Строителния факултет към Висше техническо училище († 1979 г.)
1901 г. — Макс Еве, холандски шахматист († 1981 г.)
1904 г. — Марджъри Алингам, английска писателка († 1966 г.)
1906 г. — Васила Вълчева, добруджанска народна певица († 1981 г.)
1908 г. — Джеймс Стюърт, американски актьор († 1997 г.)
1909 г. — Васил Иванов, български художник († 1975 г.)
1915 г. — Моше Даян, израелски офицер и политик († 1981 г.)
1916 г. — Алексей Маресиев, съветски летец († 2001 г.)
1917 г. — Дейвид Маклеланд, американски психологически теоретик († 1998 г.)
1918 г. — Едуард Люис, американски генетик, Нобелов лауреат през 1995 г. († 2004 г.)
1921 г. — Волфганг Борхерт, немски поет и белетрист и драматург († 1947 г.)
1922 г. — Димитър Хаджиянев, български актьор
1924 г. — Пол-Клод Ракамие, френски психиатър († 1996 г.)
1925 г. — Алексей Туполев, съветски авиоконструктор († 2001 г.)
1930 г. — Милена Цанева, български литературен критик
1935 г. — Димитър Киров, български художник († 2008 г.)
1935 г. — Хосе Мухика уругвайски политик и президент
1942 г. — Тома Томов, български журналист
1943 г. — Ал Бано, италиански поп певец
1944 г. — Джо Кокър, британски поп певец († 2014 г.)
1946 г. — Шер, американска поп-певица и актриса
1947 г. — Стоянка Кендерова, български арабист и османист
1949 г. — Илко Ескенази, български политик († 1994 г.)
1950 г. — Красимир Зафиров, български футболист
1952 г. — Роже Мила, камерунски футболист
1956 г. — Борис Акунин, руски писател
1958 г. — Алексей Гусков, руски актьор
1959 г. — Бронсън Пинчът, американски актьор
1960 г. — Джон Билингсли, американски актьор
1962 г. — Александър Дедюшко, руски актьор († 2007 г.)
1961 г. — Ангел Тошков, български учен
1964 г. — Весела Лечева, българска спортистка
1964 г. — Даниела Гергелчева, българска тенисистка
1965 г. — Паоло Сеганти, италиански артист
1968 г. — Тимъти Олифант, американски актьор
1970 г. — Стефан Вълдобрев, български актьор и музикант
1972 г. — Бъста Раймс, американски хип-хоп изпълнител
1978 г. — Христос Баникас, гръцки шахматист
1981 г. — Икер Касиляс, испански футболен вратар
1982 г. — Петър Чех, чешки футболист
1983 г. — Александра Сърчаджиева, българска актриса
1983 г. — Оскар Кардосо, парагвайски футболист

Починали

1277 г. — Йоан XXI, римски папа (* 1215 г.)
1506 г. — Христофор Колумб, генуезски пътешественик (* 1451 г.)
1622 г. — Осман II, султан на Османската империя (* 1604 г.)
1648 г. — Владислав IV Ваза, Крал на Полша и Велик княз на Литва (* 1595 г.)
1755 г. — Йохан Георг Гмелин, немски естествоизпитател (* 1709 г.)
1782 г. — Уилям Емерсън, британски математик (* 1701 г.)
1820 г. — Карл Лудвиг Занд, студент, член на Burschenschaft (* 1795 г.)
1887 г. — Александър Улянов, руски революционер (* 1866 г.)
1896 г. — Клара Шуман, германска пианистка и композиторка (* 1819 г.)
1901 г. — Кочо Муструка, български революционер (* 1873 г.)
1911 г. — Георги Ралев, български революционер (* 1875 г.)
1911 г. — Димко Богов, български революционер (* 1870 г.)
1940 г. — Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет, Нобелов лауреат през 1916 г. (* 1859 г.)
1942 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер (* 1867 г.)
1944 г. — Иван Улитин, съветски военен деец (* 1923 г.)
1945 г. — Александър Ферсман, съветски геохимик (* 1883 г.)
1945 г. — Владимир Вазов, български генерал, брат на поета Иван Вазов (* 1868 г.)
1947 г. — Филип Ленард, австрийски и унгарски физик, Нобелов лауреат през 1905 г. (* 1862 г.)
1952 г. — Йордан Пекарев, деец на БЗНС (* 1860 г.)
1960 г. — Никола Михайлов, български художник (* 1876 г.)
1970 г. — Херман Нунберг, австрийски психоаналитик (* 1884 г.)
1973 г. — Ярно Сааринен, финландски мотоциклетен състезател (* 1945 г.)
1981 г. — Доситей, глава на МПЦ (* 1906 г.)
1981 г. — Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик (* 1896 г.)
1982 г. — Димитър Попов, български политик (* 1912 г.)
1989 г. — Джон Хикс, британски икономист, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1989 г.)
1995 г. — Начо Начев, български учен (* 1925 г.)
2002 г. — Стивън Джей Гулд, американски палеонтолог (* 1941 г.)
2005 г. — Пол Рикьор, френски философ (* 1913 г.)
2007 г. — Стенли Милър, американски химик (* 1930 г.)
2009 г. — Ивайло Джамбазов, български актьор (* 1959 г.)
2009 г. — Олег Янковски, руски актьор (* 1944 г.)
2011 г. — Ренди Савидж, американски кечист
2012 г. — Робин Гиб, английски певец и композитор (Бий Джийс)(* 1949 г.)
2013 г. — Рей Манзарек, американски музикант (* 1939 г.)

Празници

Свети мъченик Талалей (по църковня календар на Българска православна църква)
Международен ден на метрологията
Европейски ден на морето (от 2008 г.)
Източен Тимор — Ден на независимостта (от Индонезия, 2002 г., национален празник)
Камерун — Ден на обединението (1972 г., национален празник)
Куба — Ден на независимостта (от САЩ, 1902 г.)
Саудитска Арабия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1927 г.)
Индонезия — Ден на националното пробуждане

Ключови думи:
Коментари