Отдавна знаем, че прекалено дългото седене не е полезно за здравето. Многобройни проучвания показват колко вредни могат да бъдат продължителните периоди на обездвижване.

Ново изследване обаче показва, че значение има не само колко време общо прекарваме седнали, но и как е разпределено това време през деня.

Първото по рода си проучване, публикувано в PLOS Medicine, установява, че продължителността на отделните периоди на седене и честотата, с която ги прекъсваме с движение, могат да имат съществено значение за здравето.

Най-тревожното заключение е, че с всеки допълнителен час продължително седене на ден участниците в проучването са били изложени на значително по-висок риск от развитие на рак и смърт вследствие на онкологично заболяване.

„Данните ни показват, че седенето без прекъсване в продължение на повече от 30 минути е особено силно свързано с по-висок риск от рак“, казва епидемиологът и старши автор на изследването Фредерик Хо от Университета в Глазгоу.

„Добрата новина е, че прекъсването на седенето с нещо толкова просто като кратка разходка или друго раздвижване може да има защитен ефект.“

Данни от над 91 000 души

Изследователите анализират данни от повече от 91 000 души, участвали в проекта UK Biobank – дългосрочна изследователска инициатива, която проследява здравословното състояние на около половин милион души във Великобритания.

Връзката между заседналото поведение и онкологичните заболявания: продължителното заседяване (средната колона) повишава риска от (A) смърт вследствие на рак, (B) развитие на онкологично заболяване, както и от ракови заболявания, свързани със (C) затлъстяването и (D) диабет тип 2. Прекъсваното седене (дясната колона), изглежда, има защитен ефект. (Zhou et al., PLOS Medicine, 2026)

Средната възраст на участниците е 56 години, като никой от тях не е имал онкологично заболяване в миналото.

Всеки участник носи непрекъснато в продължение на седем дни устройство за проследяване на активността с акселерометър, поставено на китката. То отчита движенията и ги класифицира като заседнало поведение или като физическа активност с лека, умерена или висока интензивност. След това изследователите проследяват здравословното състояние на участниците в продължение на приблизително 12 години.

За този период учените установяват, че по-високите общи нива на заседнало поведение са свързани с по-неблагоприятни последици за здравето, включително с по-голям риск от развитие на рак и смърт вследствие на онкологично заболяване. В анализа са отчетени фактори като възраст, пол, етническа принадлежност, социално-икономическо положение, образование, хранителни навици и начин на живот.

Не всяко време, прекарано в седнало положение, е еднакво

Когато разглеждат по какъв начин се натрупва времето без движение, изследователите откриват, че не всички периоди, прекарани в седнало положение, носят еднакъв риск.

Учените разграничават два вида заседнало поведение:

Продължително заседнало поведение – периоди с продължителност 30 минути или повече, през които участниците прекарват поне 90% от времето седнали и почти неподвижни.

Прекъсвано заседнало поведение – периоди на седене, които продължават по-малко от 30 минути, или по-дълги периоди, прекъсвани достатъчно често от физическа активност.

Според данните разликата между тези два начина на натрупване на времето в покой е съществена.

Прекъсването на продължителното седене може да има защитен ефект. (Dragon Images / Shutterstock)

Всеки допълнителен час продължително седене повишава риска

Резултатите показват, че всеки допълнителен час на ден, прекаран в продължително заседяване, е свързан с 9% по-висок риск от смърт вследствие на онкологично заболяване.

Всеки допълнителен час продължително седене е свързан и с 3% по-висок риск от развитие на рак. Рискът от онкологични заболявания, свързани със затлъстяването и диабет тип 2, нараства с по 5%.

Макар тези относителни увеличения да изглеждат умерени, от значение е натрупаното време, тъй като всеки допълнителен час допринася за повишаването на риска.

За разлика от това седенето, което редовно се прекъсва с движение, е свързано със значително по-благоприятни последици за здравето.

Всеки час заседяване, натрупан на по-кратки и прекъсвани периоди, е свързан с 18% по-нисък риск от смърт вследствие на рак и с 6% по-нисък общ риск от развитие на онкологично заболяване.

Сред хората, които периодично са се раздвижвали, рискът от ракови заболявания, свързани със затлъстяването и диабет тип 2, също е бил по-нисък – съответно с 9% и 10%.

„Резултатите ни показват, че отражението на заседналото поведение върху здравето може да зависи не само от общото време, прекарано без движение, но и от това дали то се натрупва на продължителни периоди, или редовно се прекъсва с физическа активност“, обясняват изследователите в своята публикация.

„Този модел има убедително биологично обяснение. Експериментални проучвания показват, че прекъсването на продължителното седене с кратки периоди на активност може да подобри метаболитните реакции в сравнение с непрекъснатото седене.“

Дори лекото движение може да помогне

Освен че сравняват двата вида заседнало поведение, резултатите предоставят и нови доказателства за значението на физическата активност при компенсирането на рисковете от продължителното седене.

Моделите показват, че замяната на само един час седене дневно с физическа активност може да донесе осезаеми ползи за здравето и да бъде свързана с по-нисък риск от онкологични заболявания.

В рамките на проучването замяната на един час продължително седене дневно с лека физическа активност е свързана с 12% по-нисък риск от смърт вследствие на рак и с 6% по-нисък риск от развитие на онкологично заболяване.

„Настоящите здравни препоръки поставят силен акцент върху упражненията с умерена или висока интензивност, но резултатите ни показват, че лекото движение също не бива да бъде пренебрегвано“, казва Хо.

Проучването не доказва причинно-следствена връзка

Разбира се, важно е да се отбележи, че поради наблюдателния характер на изследването резултатите могат да покажат единствено наличието на връзка между отделните фактори. Те не доказват, че промяната в заседналото поведение непременно ще намали личния риск от развитие на рак.

Заключенията обаче са в съзвучие с множество други изследвания, включително проучвания, които показват връзка между заседналото поведение и хроничното възпаление, както и изследвания, според които физическата активност може да подпомогне профилактиката на рака.

На този фон е добре да помним, че дори съвсем кратките периоди на ежедневна активност, които прекъсват продължителното седене, изглежда, са полезни за здравето.

„Доколкото ни е известно, това е първото проучване, което показва различните връзки на прекъсваното и продължителното заседнало поведение с онкологичните заболявания“, пишат изследователите.

„Като се има предвид колко разпространен е заседналият начин на живот, дори умерени по сила връзки могат да имат съществени последици за общественото здраве.“

Резултатите са публикувани в научното списание PLOS Medicine.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров