Ако включите телевизора и сякаш чуете познат глас от детството си да казва: „Тая кутия ще ти съсипе мозъка!“, не сте единствени. Моята баба повтаряше същото всеки път, когато като дете ме завареше да гледам анимационни филми.
Оказва се, че не е била далеч от истината.
Проблемът не е само в продължителното седене. Както вече знаем, заседналият начин на живот не се отразява добре нито на продължителността на живота, нито на мозъчното здраве и може да увеличи риска от болестта на Алцхаймер и други форми на деменция.
Как гледането на телевизия се отразява на мозъка
Ново изследване показва, че прекарването на часове пред телевизора може да има неблагоприятен ефект върху мозъка, който не се наблюдава, когато същото време е прекарано в седнало положение, но в решаване на задачи, отговаряне на имейли или друга дейност, която изисква умствено усилие.
Проучването, публикувано в Alzheimer’s & Dementia: Journal of the Alzheimer’s Association, проследява повече от 1700 души в продължение на близо 24 години.
Резултатите показват, че мъжете – но не и жените – които често са гледали телевизия на средна възраст, по-късно са имали по-малък обем на мозъка в области, особено уязвими към болестта на Алцхаймер. При тях са установени и повече увреждания от типа, свързван с когнитивен спад и деменция.
Мозъчни области, свързани с честотата на гледане на телевизия (вляво) и със седенето по време на работа (вдясно). В червено са отбелязани зоните, свързани с по-малък обем на мозъчната кора, а в лилаво – зоните с увеличен обем. (Feter et al., Alzheimer’s Dement., 2026)
Не всяко седене има еднакъв ефект
При хората, чиято работа е била свързана с продължително седене, мозъчната структура като цяло изглеждала по-добре запазена.
Важно е да се отбележи, че тази разлика се запазила и след като учените отчели общото ниво на физическа активност на участниците. С други думи, упражненията сами по себе си не променили установената връзка.
Изненадваща разлика между мъжете и жените
Съществената разлика между двата пола изненадала изследователите.
„Установихме, че връзката между гледането на телевизия и структурата на мозъка е много по-силна при мъжете, отколкото при жените“, обяснява биологът Натан Фетър от Университета на Южна Калифорния.
„Възможно е мъжете и жените да натрупват времето, прекарано в седнало положение, по различен начин. Жените например може да прекъсват седенето си по-често. Не са изключени и биологични различия в начина, по който мозъкът реагира на продължителната липса на движение.“
Предишни изследвания показват, че жените по-често гледат телевизионни предавания на по-кратки интервали, въпреки че като цяло прекарват повече време пред екрана. Мъжете от своя страна по-често предпочитат спортни предавания и филми, които ги задържат на дивана за дълги периоди без прекъсване.
Възможно е значение да имат и хормоналните различия, особеностите в начина на живот – например грижите за децата – както и разликите в начина, по който мозъкът старее при мъжете и жените.
„В продължение на години се съсредоточавахме върху това колко време хората прекарват седнали. Резултатите ни показват, че трябва да обръщаме внимание и на това какво правят, докато седят“, посочва биологът Дейвид Райхлен от Университета на Южна Калифорния.
Как е проведено проучването
Изследователите използвали данни от 1712 участници в дългогодишното проучване „Риск от атеросклероза в различни общности“ – Atherosclerosis Risk in Communities, или ARIC.
Когато се включили в изследването в края на 80-те години на миналия век, доброволците били в началото на 50-те си години. Те посочили колко често гледат телевизия през свободното си време и каква част от работния ден прекарват седнали.
Около 24 години по-късно, когато участниците вече били в средата на 70-те си години, мозъците им били изследвани с ядрено-магнитен резонанс.
Учените насочили вниманието си към области на мозъка, за които е известно, че показват ранни изменения при болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции. Те анализирали и обема на т.нар. хиперинтензитети в бялото мозъчно вещество – WMH, които представляват „маркер за мозъчносъдово заболяване на малките кръвоносни съдове, свързано с когнитивен спад и риск от деменция“, според авторите на изследването.
В сравнение с хората, които посочили, че гледат телевизия „много често“, участниците, които „винаги“ работели в седнало положение, имали по-малко увреждания в бялото мозъчно вещество и по-голям обем на мозъчната кора във фронталната, париеталната и тилната област.
Активен или пасивен мозък
Следователно самото седене не е непременно свързано с по-лошо мозъчно здраве. От значение е какво прави човек, докато седи.
Гледането на телевизия се определя като когнитивно пасивна дейност.
Дори когато се извършва в седнало положение, офисната работа обикновено включва планиране, четене, писане, вземане на решения и разрешаване на проблеми. Предишни изследвания показват, че подобни умствено стимулиращи занимания могат да допринесат за изграждането на „когнитивен резерв“, който помага на мозъка да се справя по-добре с настъпващите с възрастта промени.
Какви са ограниченията на изследването
Проучването има и своите ограничения. Данните за времето, прекарано пред телевизора или в седнало положение на работното място, са предоставени от самите участници и се основават на личната им преценка. Подобен подход е по-малко надежден от обективното измерване.
Освен това резултатите не доказват, че гледането на телевизия е пряката причина за установените различия в мозъчната структура. Очевидно е, че значение има и полът на участниците.
Възможно е влияние да са оказали и други фактори, които не са били отчетени – например похапването, употребата на алкохол, лежането или подремването, докато телевизорът работи.
Въпреки това изследването има няколко сериозни предимства. То е проследило участниците в продължение на почти четвърт век, използвало е образни изследвания с ядрено-магнитен резонанс, а не само когнитивни тестове, и е достигнало до сходни резултати при различните видове анализ.
Какво означава това за ежедневието ни
Съществуват и данни, че хората, които четат книги, живеят средно почти две години по-дълго от онези, които не четат. Това подкрепя предположението, че има съществена разлика между активното и пасивното използване на мозъка, дори когато тялото е в покой.
Решаването на пъзели и логически задачи, ръчните занимания и дори писането на текстови съобщения изискват умствена активност. Възможно е подобни дейности да смекчават част от неблагоприятния ефект на продължителното седене върху мозъка. Както отбелязва Натан Фетър обаче, „са необходими още изследвания, за да бъде потвърдено това“.
Добре е да имаме това предвид, когато се настаняваме за поредния телевизионен маратон. Мозъкът ни вероятно би оценил няколко почивки – дори ако предпочитаната стрийминг платформа вече не прекъсва програмата с реклами.
Изследването е публикувано в Alzheimer’s & Dementia: Journal of the Alzheimer’s Association.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
