Най-вероятно в телефона ви в момента има хиляди снимки – а голяма част от тях едва ли някога ще погледнете отново.

Селфита от партита. Внимателно аранжирани за Instagram снимки на късна закуска. Котката ви, заспала в няколко почти еднакви пози. Залези, суперлуни и кадри от пътешествия.

Една от основните причини да снимаме е желанието да запазим спомена за дадено преживяване или събитие. Оказва се обаче, че ако прекъснем случващото се, за да си направим селфи, това всъщност може да попречи на паметта ни.

Звучи нелогично – нали с помощта на визуална подсказка би трябвало по-лесно и по-ясно да си припомним преживяното? Но все повече изследвания показват, че невинаги е така.

Ново проучване, публикувано в списанието Memory & Cognition, предоставя допълнителни доказателства в подкрепа на тази теза. Резултатите от седем различни експеримента показват, че правенето на екранни снимки системно влошава способността на участниците да запомнят видяното.

„Резултатите от настоящото изследване показват, че само с натискането на един бутон вероятно вредим на паметта си за информация и преживявания. Нещо повече – това влошаване може да обхване дори онова, което остава извън самия кадър“, казва София Фабрицио, психолог от Бингамтънския университет.

Защо снимането може да пречи на паметта?

Идеята, че снимането намалява способността ни да помним, не е нова – този ефект се наблюдава в научните изследвания от десетилетия. Все още обаче не е ясно защо възниква т.нар. „ефект на влошаване на паметта вследствие на снимането“.

Учените предлагат няколко възможни обяснения. Според едно от тях използването на фотоапарат или телефон разделя вниманието ни и ни кара да се откъснем от случващото се наоколо. В резултат мозъкът не отделя достатъчно ресурси, за да кодира и съхрани спомена за самото събитие.

Водещата хипотеза обаче е свързана с т.нар. когнитивно разтоварване. Казано по-просто, мозъкът може да полага по-малко усилия да запомни нещо, ако „знае“, че то вече е съхранено под формата на снимка.

Изглежда, няма особено значение дали това решение се взема съзнателно, или несъзнателно.

Явлението наподобява т.нар. „ефект на Google“ – защо да пазим дадена информация в паметта си, когато можем да я открием онлайн за броени секунди? Именно затова много от нас вече не запомнят телефонни номера, а просто ги намират в списъка с контакти.

Подобен принцип се наблюдава и при други технологии. Например използването на GPS навигация може да промени начина, по който работят мозъчните центрове, свързани с паметта и ориентацията.

Седем експеримента с близо 900 участници

За да проучи тези възможни обяснения, екипът от Бингамтънския университет провежда седем експеримента с общо 892 участници, като разглежда различни страни на явлението. Въпреки различията между отделните опити резултатите като цяло са едни и същи.

Участниците неизменно се представят по-слабо на тестовете за памет, след като направят екранни снимки.

В първия експеримент на телефоните на участниците са показани 44 изображения на произведения на изкуството. Те трябва или да направят скрийншот на всяко изображение, или просто да го разгледат. След това изпълняват десетминутна задача, предназначена да отвлече вниманието им, а накрая преминават тест за памет. В него трябва да разпознаят първоначално видяното изображение сред три негови сходни варианта.

Пример за въпрос от теста за памет в експеримента. (Fabrizio et al., Mem. Cogn., 2026)

Участниците се справят системно по-зле с изображенията, на които са направили скрийншоти, отколкото с онези, които само са разгледали.

Компенсира ли нещо по-слабата памет?

Вторият експеримент е замислен така, че да установи дали не съществува своеобразен компромис – някаква полза, която да компенсира установения дефицит на паметта. Този път в края на теста изследователите добавят още един въпрос: участниците трябва да посочат дали си спомнят, че само са разгледали съответното изображение, или са му направили екранна снимка.

Резултатът отново е същият: участниците помнят по-малко за изображенията, които са заснели, отколкото за онези, които само са разгледали.

Следващите няколко серии от експерименти имат за цел да проверят дали освободените когнитивни ресурси не се насочват към други дейности. Учените възлагат на участниците математически задачи или упражнения за памет, които не са свързани с изображенията.

Почти нищо обаче не показва, че участниците, направили екранни снимки, се справят по-добре с тези задачи от хората, които само са разглеждали изображенията.

Дори очакването за предстоящ тест не променя резултата

В по-късните експерименти изследователите проверяват какво ще се случи, ако на участниците бъде казано изрично, че ще преминат тест за запомняне на изображенията и че преди това ще имат възможност да прегледат направените скрийншоти.

На част от тях е казано, че ще бъдат изпитани в рамките на 30 минути, а на останалите – че ще се върнат за теста след един месец. В действителност и двете групи са проверени десет минути след разглеждането на изображенията.

Учените предполагат, че хората, които очакват по-дълъг интервал преди теста, ще разчитат в по-голяма степен на когнитивното разтоварване от онези, които смятат, че ще бъдат изпитани почти веднага.

Любопитното е, че между двете групи почти няма разлика. И в двата случая участниците продължават да помнят по-зле изображенията, на които са направили скрийншоти, в сравнение с онези, които само са разгледали.

„В обобщение настоящото изследване показва ясно изразено влошаване на паметта, свързано с правенето на екранни снимки. Същевременно се наблюдават само ограничени ползи за последващото усвояване на информация, и то при строго определени условия и показатели за работата на паметта“, заключават авторите на изследването.

Въпросът далеч не е окончателно решен

Това е сложна област на научни изследвания – в крайна сметка други проучвания показват, че снимането може и да подпомага паметта.

Паметта не е неизменна способност. Върху нея влияят както начинът, по който насочваме вниманието си, така и степента, в която се потапяме в дадено преживяване. Дори физическите ни действия могат да имат значение – изследвания например показват, че жестовете по време на говорене влияят върху начина, по който мислим и запомняме. Съществуват и различни подходи, с чиято помощ можем да поддържаме ума и паметта си активни с напредването на възрастта.

Независимо от това новите резултати са достатъчна причина да се поколебаем следващия път, когато посегнем към телефона, за да направим поредната снимка.

Едва ли мнозина съжаляват, че вече не помнят телефонни номера. Възможната загуба обаче изглежда много по-лична, ако прекаленото снимане вреди на способността ни да съхраняваме спомени от важни житейски събития като сватби, рождени дни и ваканции.

Изследването е публикувано в списанието Memory & Cognition.