В пещера, скътана в склоновете на хълм, учени са натъкнаха на истинска екологична капсула на времето — свидетелство за живота преди около 1 милион години. Тя предлага рядък поглед към един отдавна изчезнал свят, съществувал много преди появата на Homo sapiens.
Откритието е направено в пещерата Моа Егшел (Moa Eggshel)l, разположена край Уаитомо на Северния остров на Нова Зеландия. Районът е прочут с впечатляващите си подземни галерии, сред които са и известните пещери със светещи червеи, осветявани от хиляди биолуминесцентни ларви.
Още през 60-те години на миналия век от Моа Егшел са събирани вкаменелости, но едва наскоро палеонтолозите се връщат на мястото с нов поглед — и бързо осъзнават, че предишните проучвания са засегнали само повърхността на това праисторическо съкровище.
В дълбините на пещерата изследователите откриват вкаменелости от 12 древни вида птици и четири вида жаби. Сред най-забележителните находки е нов вид папагал — Strigops insulaborealis, древен роднина на днешния какапо. Въпреки че съвременният какапо да е наземна птица, учените предполагат, че неговият праисторически родственик е можел да лети. За това подсказва по-слабата структура на крайниците, открити във вкаменелостите.
Една от вкаменелостите e древен роднина на папагала какапо. Снимка: nimsara11 / Shutterstock
Екипът е намерил и останки от изчезнал прародител на такахе — една от емблематичните птици на Нова Зеландия, както и от изчезнал вид гълъб, близко родствен на австралийските бронзокрили гълъби.
Възрастта на находките е определена чрез анализ на слоеве вулканична пепел, запазени в пластовете на пещерата. Фосилите се намират между два ясно разграничими слоя пепел от изригвания, станали преди около 1,55 милиона и 1 милион години. Това показва, че тези животни са обитавали региона в сравнително кратък, но добре определен период от време.
Като най-старото известно пещерно находище на Северния остров, Моа Егшел предоставя първите данни за ранноплейстоценска гръбначна фауна, откривана някога в пещера в Нова Зеландия. По този начин тя запълва сериозна празнина в познанията за природната история на региона.
„Това не е просто липсваща глава от древната история на Нова Зеландия — това е цял липсващ том“, казва д-р Пол Скофийлд, съавтор на изследването и старши куратор по природна история в музея в Кентърбъри.
Разнообразието от изчезнали видове, открити в пещерата, разкрива колко мащабни са били загубите през последния един милион години. Сравнението с други находища показва, че между една трета и половината от видовете са изчезнали още преди хората да се появят в Нова Зеландия. Най-вероятните причини са катастрофални вулканични изригвания и резки климатични промени, свързани с по-интензивни ледникови и междуледникови цикли.
Всичко това подсказва, че екологичните сътресения далеч не са нещо ново за дивата природа на Нова Зеландия. Много преди човешкото заселване екосистемите на островите многократно са били разрушавани и изграждани наново — вероятно още една причина местната фауна да изглежда толкова необичайна.
„Десетилетия наред изчезването на новозеландските птици се разглеждаше почти изцяло като последица от човешкото присъствие през последните 750 години“, отбелязва доцент Тревър Уърти от Университета „Флиндърс“, водещ автор на проучването.
„Нашето изследване ясно показва, че природни сили като супервулканични изригвания и резки климатични промени са оформили уникалния облик на тази фауна още преди повече от един милион години.“
Проучването е публикувано в списанието Alcheringa: An Australasian Journal of Palaeontology.
Източник: IFLScience
